Предишните проучвания не са попаднали на скритите знаци, защото те са нанесени със сложни и неясни мазки, почти невидими за невъоръженото око, смята Бузо. Неговата хипотеза може отново да отключи многовековните спорове за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада.
Пазителят на Торинската плащаница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към идеята на Бузо. "Първо, физичните и химически опити показаха, че следите на платното не са нанесени с боя. Второ, много учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които всъщност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос", смята Барберис.
Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една теория, през 13-14. в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 г. тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а след това се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 г. През 1578 г. е пренесена в Торино, където се пази и до днес. Плащеницата е собственост на Ватикана.
През 80-те години на миналия век британски специалисти я изучават с помощта на въглероден резонанс, който ги кара да я обявят за средновековен фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите автори на проучването.
