В края на Виетнамската война американците решават да използват над 2000 мини DST, за да „спрат влакове, камиони и други сухопътни превозни средства“. На 4 август обаче, докато прелита над минното поле, военновъздушен пилот от САЩ забелязва дузини произволни и необясними експлозии в рамките на 30 секунди. Военните решават да разследват случая и днес разсекретени документи от онзи период показват, че зад този мистериозен феномен най-вероятно се крият „извънземни сили“.
В доклада, дълъг цели 143 страници, откриваме няколко абзаца, които описват някои от „по-необичайните страни“ на операция Хайфонг, включително преждевременната детонация на мините DST. Днес научаваме на какво се дължи тя. През август 1972 г. астрономите отчитат мощна слънчева активност в региона MR 11976 на нашата звезда. Поредицата от изригвания и облаците от заредени частици, движещи се със скоростта на светлината, предизвикват множество смущения в магнитното поле на Земята и довеждат до временни прекъсвания на електрозахранването по целия свят. Заложените от американските военни мини са произведени така, че да откликват на магнитни промени, каквито тази слънчева буря е предизвикала. Съответно според доклада те най-вероятно са се взривили именно заради въпросните изгризвания.
Слънчевите бури представляват вариации в магнитното поле, които могат да повлияят на електрозахранването тук на Земята. Техният интензитет се измерва в нанотесла (nT) – колкото по-ниска е негативната стойност, толкова по-силна е бурята. Така например през 2015 г. бурята в деня на Свети Патрик достига до -222 nT, докато през 2003 г. т.нар. „Хелоуин буря“ постига цели -383 nT. В резултат на това ние, земляните, понякога виждаме северни сияния. Нито една от тези бури обаче не е взривявала сухопътни мини (поне доколкото ни е известно). Защо тогава слънчевата буря от август 1972 г., чиято мощ е била едва -125 nT, предизвиква толкова големи смущения в магнитното поле, че довежда до детонацията на дузина мини?
Учени спекулират, че по-ранните изригвания вероятно са разчистили пътя на това конкретно, което е достигнало до Земята два пъти по-бързо от обикновено. В своя научен труд те наричат августовското събитие „буря от клас Карингтън“, като по този начин правят препратка към мощната слънчева буря от 1859 г. На 1 септември 1859 г. Слънцето прави коронално изхвърляне с такава сила, че то достига Земята само за 18 часа, макар че обикновено това става за 3- 4 дни. В резултат връхлетялата Земята магнитна буря предизвиква отказ на телеграфните системи по цяла Европа и Северна Америка. По цял свят, даже и на Карибските острови, се наблюдават полярни сияния.
Смята се, че подобно изригване днес ще нанесе сериозни щети по електрическите вериги на Земята и ще доведе до масови спирания на тока.
Източник: iflscience
