Не е ясно какво означават тези безспорно интригуващи наблюдения. В ентусиазма си обаче някои самоуки изследователи стигат дотам, че говорят за евентуалните размери на подводната извънземна база. „Точното местоположение и размер на базата остават догадка. Но при големия обем апарати, забелязвани по едно и също време, както и поради географския обхват на наблюденията, базата вероятно е изключително голяма, както и много дълбока, за да бъде избегнато нейното разкриване”, се казва в един анонимен текст, цитиран в различни уфологични сайтове.
Една от по-трезвите догадки по случая обаче свързва „повишената активност на НЛО и НПО” в протока със съвсем официалната повишена подводна и надводна активност на
американския военен флот
в тази част от крайбрежието. По време на Втората световна война целият район, включително протокът и островите, са под пълен контрол на военните. В днешни времена американският ВМФ контролира „само” островите Сан Никълъс (Свети Никола) и Сан Клементе и прилежащите им водни пространства, в комбинация с множеството военни инсталации в целия регион. Тук целогодишно се провеждат учебни стрелби, както и тестване на нови оръжия, включително ракети, торпеда и изстрелвани от подводници безпилотни летателни апарати.
Към момента феноменът на неидентифицираните подводни обекти остава напълно неразрешен от науката. Нещо повече, докато въздушните НЛО през годините са били обект на десетки систематични изследвания от страна на правителствени, научни и военни институции, подводните феномени остават предимно
в ръцете на уфолози аматьори
и предприемчиви любители на загадки. Тези ентусиасти дават най-доброто от себе си.
В резултат „теориите” за съществуването на НПО са много и в повечето случаи демонстрират впечатляващото въображение на своите автори. Едно от популярните тълкувания за подводните феномени е, че са дело на потомците на великата цивилизация на Атлантида. Това обаче е само нюанс във всеобхватната тема за съществуването на изключително развита древна подземна (и подводна) цивилизация, която вероятно е създала и отгледала човечеството. Друга чисто „земна” теория приписва предполагаемата огромна мрежа от дълбоководни бази за НПО на някои правителства или пък на богати корпорации, гонещи някакви свои интереси.
Разбира се, нашите вселенски братя по разум също не са забравени. Според някои огромните подводни бази принадлежат на
извънземна раса, която се спотайва в дълбините,
докато подготвя колонизация на Земята и изтребване на човешкия род. Друг, по-благовиден вариант е, че „те” са дошли тук в дълбоката древност, но са „закъсали” по някакъв начин и сега се крият от нас, докато се опитват да се приберат у дома.
На неуточнено място близо до Тихоокеанското крайбрежие на СССР екипажът на съветски военен кораб забелязва светещ обект, който се гмурка в морето. Веднага започва издирвателна операция, в резултат на която от дъното е извадено неидентифицирано метално устройство с яйцевидна форма и дължина от около 6 м. Според свидетелствата на морски офицер, участвал в операцията, опитите за проникване в обекта с ацетиленова горелка завършили „без какъвто и да е резултат”. По-късно обектът е изпратен във Владивосток, а след това и в Москва при пълна секретност. Интересен детайл, разкрит във връзка с този случай, е, че според очевидеца съветските ВМС са имали секретна инструкция за действията си при откриване на подобни феномени. Детайлите за всеки случай трябвало незабавно да бъдат изпращани до две секретни поделения (с номера 62728 и 67947), съответно в Ленинград и Митишчи (град в Московска област). Според уфолозите двете споменати в свидетелството поделения са съветските центрове за изследване на НЛО, аналогични на митичната „зона 51” в САЩ.
Снимка: Alexander Piragis / Shutterstock
По време на подводни учения в езерото Байкал съветски военни водолази срещат група от хуманоиди, плуващи на 50 метра дълбочина. Загадъчните същества били огромни, с височина близо 3 метра, и били облечени с плътно прилепнали сребристи облекла. Те имали големи сферични прозрачни шлемове, но нямало никаква следа от друг вид подводно оборудване. Командирът заповядал да бъде заловено едно от съществата. Когато водолазите се опитали да хвърлят мрежа върху един от хуманоидите, цялата група военни внезапно били изхвърлени на повърхността от неизвестна сила. Поради рязката декомпресия инцидентът завършва трагично. Трима от водолазите загиват от кесонна болест, а останалите от групата получават трайни увреждания. Случаят е засекретен, но става известен от разказа на генерал-майор Демянко пред негови колеги офицери. По това време генералът ръководи водолазната група на съветските инженерни войски.
Снимка: Anton Petrus / Shutterstock
