Но защо държавниците са отдавали такова значение на произхождащия от Азия бурен? Много просто:

растението има над 25 хил. приложения. Влакната му са осем пъти по-здрави от тези на памука и от тях са били произвеждани почти всички корабни платна, въжета, груби тъкани и дрехи. Картините на някои от най-великите художници на всички времена - като Рембранд, Винсент ван Гог и Томас Гейнсбъро - са нарисувани върху конопено платно, често с бои на основата на конопеното масло. Дори холандско-английската дума за платно – canvas, е прочит на името cannabis. Конопът е непретенциозен за отглеждане, може да достигне 5-6 метра височина само за 100 дни и не се нуждае от кой знае какви торове и пестициди. По тази причина хартията за повечето книги и документи в Европа и Америка до 19. и началото на 20. век също се е произвеждала от коноп. През 1916 г. щатското правителство предрича, че до 40-те години всичката хартия ще се произвежда от коноп, което ще спре изсичането на горите. Според държавните изчисления 1 акър коноп дава полезна маса, равна на тази от 4,1 акра дървета.

В Америка се носи легендата, че първият „Модел Т” на Хенри Форд е конструиран от композити с висок процент съдържание на коноп и върви с гориво на базата на растителни масла, между които и конопеното (той е произведен през 1908 г.). Според друга версия това се отнася за кола, направена през 1941 г. Конопената пластмаса на Форд била толкова здрава, че можела да понесе по-силен удар от стоманата и да издържи.

Бои, храни, дрехи, строителни материали – до началото на 20. век конопът е бил навсякъде. Финансовите среди му дават прякора „посевът за един милиард долара“, защото се оказва, че е първото комерсиално растение с потенциала да надмине печалби от един милиард американски долара. Прогнозите показват, че конопът ще се превърне в земеделска култура No 1 в целия свят.