Учени откриха какви характеристики притежават хората, които са по-склонни да твърдят, че чуват гласовете на мъртви. А именно – пълно вглъбяване при изпълнение на задачите, необикновени слухови изживявания в детството и изключително голяма податливост на слухови халюцинации. Тези три характеристики се срещат много по-често при хората, описващи се като ясновидци, отколкото при останалите.

Находката би могла да ни помогне да обясним доста разстройващите слухови халюцинации, които придружават психични заболявания като шизофренията.

Учените отдавна проявяват интерес към хората, които виждат и чуват неща в отсъствието на външни стимули – както антрополози, изучаващи религиозните и духовни изживявания, така и изследователи, специализирали се в проучването на патологични халюциногенни изживявания.

В частност, изследователите биха искали да разберат по-добре защо някои хора със слухови изживявания започват да се описват като ясновидци, а други ги намират за притеснителни и търсят медицинска помощ.

„Ясновидците имат слухови изживявания, които са по-позитивни, те започват да се проявяват още от ранна възраст и са нещо, което могат да контролират - обяснява психологът Питър Мозли от университета на Нортумбрия във Великобритания. – Важно е да знаем как се развиват те, тъй като това ще ни помогне да разберем повече и за тревожното и неконтролируемо чуване на гласове.“

Ето защо той и неговият колега – психологът Адам Пауел от университета Дърам, изследват 65 души, описващи се като ясновидци, и обикновени хора (общо 143), до които е достигнато през социалните мрежи. Целта им е да открият каква е разликата между двете групи.

Като цяло 44,6 процента от ясновидците твърдят, че чуват гласове всеки ден. 79 процента казват, че това изживяване е било част от ежедневието им. Въпреки че повечето чуват тези гласове в главата си, 31,7 процента твърдят, че са външни.

Резултатите от проучването са поразителни.

В сравнение с обикновените хора ясновидците се отличават с по-силна вяра в паранормалното и не се интересуват толкова от мнението на останалите. Често те са се сблъскали за първи път със слуховите илюзии още като малки – средно на 21,7 години. Освен това съобщават за високи нива на вглъбяване при изпълнение на различни задачи (т.е. когато трябва да се „изключат“ от заобикалящата ги действителност, те са изключително ефективни).

Освен това те твърдят, че са по-податливи на изживявания, подобни на халюцинации.

Учените подчертават, че преди да започнат да чуват „гласовете на мъртвите“, т.нар. ясновидци не са чували за т.нар. спиритуализъм. Те са се натъкнали на тази идея, когато сами са започнали да търсят обяснение на случващото се.

При останалите хора високите нива на вглъбяване също са тясно свързани с вярата в паранормалното. Слуховите халюцинации обаче отсъстват напълно или са съвсем малко. И при двете групи не съществуват разлики в нивата на вяра в паранормалното и податливостта на визуални халюцинации.

Според учените тези резултати показват, че чуването на „гласовете на мъртвите“ едва ли е резултат от влиянието на останалите, от позитивен социален контекст или заради вярата в паранормалното. Тези хора са прегърнали идеята за спиритуализъм, тъй като тя пасва най-добре на техните изживявания и изглежда най-смислена.

Нужни са още изследвания, които да проучат различния културен контекст и да разберат по-добре връзката между вглъбяването, вярата и странните „духовни изживявания“, при които „мъртвите шепнат в нечие ухо“.

Изследването е публикувано в Mental Health, Religion and Culture.