Всички я познаваме – неумолимата прозявка. Понякога просто трябва да се прозеете но така, сякаш ако не го направите ще свърши света. При бозайниците и човека зейването на устата се последва от дълго и дълбоко вдишване, но при други видове, като например риби, амфибийни и змии, няма вдишване. Истината е, че никой от нас не знае каква реално е причината за прозявката, но, разбира се, хората са имали много хипотези през вековете. Така например, според Хипократ прозявката е премахвала лошия въздух от дробовете преди треска. Според лекарите от 17 и 18 век прозявката е повишавала количеството кислород в кръвта, увеличавала е кръвното налягане, ускорявала е сърдечния ритъм и самия кръвопоток.
Според много по-нови теории функцията на прозявката е да охлади мозъка и това се обяснява с учестяване на прозявките, когато температурата на околната среда и на мозъка се повишат. Но въпреки всички тези теории истината е, че лекарите не знаят дори и днес каква е истинската причина за прозявката. Това, в което сме сигурни, е, че прозявките се срещат при почти всички видове организми и то тогава, когато са уморени.
