Ако се увеличи консумацията на плодове и зеленчуци и се намали консумацията на месо, светът може да избягва няколко милиона смъртни случая годишно до 2050 г., да ограничи съществено затоплящите планетата емисии и да пести милиарди долари на година от разходи за здравеопазване и климатични щети. Това сочат резултатите от изследване, публикувано в сп. „Протоколи на Американската академия на науките”.
Проучването е първото по рода си, което оценява какви ефекти би могло да има глобалното ориентиране към основно растителна диета върху здравето и климата.
Небалансираното хранене е най-сериозното здравно бреме за хората по света, а човешката хранителна система е отговорна за над една четвърт от парниковите емисии, отбелязва ръководителят на изследването Марко Спрингман.
Спрингман и колегите му от Оксфордския университет са изследвали ефектите от четири различни типа хранене - обичайно, базирано върху глобалните препоръки, включително за минимално количество плодове и зеленчуци и за ограничаване на червено месо, вегетарианско и веганско.
Изследователите са установили, че чрез възприемането на диета, съобразена с глобалните препоръки, до 2050 г. биха могли да бъдат предотвратени 5,1 милиона смъртни случая годишно. В свят от вегани, които не консумират животински продукти, в това число яйца и мляко, годишно ще умират 8,1 милиона души по-малко.
По отношение на климатичните промени, ако хората следват препоръките за здравословно хранене, ще допринесат за намаляване на свързаните с хранителната система парникови емисии с 29 процента, посочва БТА. Възприемането на вегетарианска диета ще доведе до намаляване на парниковите емисии с 63 процента, а на веганска диета - със 70 процента.
Промените в хранителните навици могат да допринесат за спестяването на между 700 милиарда и един трилион долара годишно от разходи за здравеопазване, неплатени здравни сметки и пропуснати работни дни. Икономическите ползи от ограничаването на парниковите емисии биха били до 570 милиарда долара.
Изследователите са установили, че три четвърти от всички ползи ще се случат в развиващите се страни, въпреки че ефектът върху глава от населението ще е най-осезаем в развитите страни заради повишените проценти на консумация на месо и затлъстяване.
Авторите на проучването отчитат и регионални различия, на базата на които могат да бъдат посочени най-подходящите интервенции за производство и консумация на храна.
Например, ограничената консумация на месо ще окаже най-осезаем ефект върху Източна Азия, Запада и Латинска Америка. Увеличаването на консумацията на плодове и зеленчуци ще се окаже най-същественият фактор за намаляване на смъртните случаи в Южна Азия и страните южно от Сахара. Ограниченият калориен прием, свързан с понижаване на случаите на затлъстяване, би изиграл ключова роля за Източното Средиземноморие, Латинска Америка и западните нации.
Промяната обаче няма да е лесна. За да се постигне начин на хранене, съобразен с настоящите препоръки, глобалната консумация на плодове и зеленчуци трябва да се увеличи с 25 процента, а консумацията на червено месо да се намали с 56 процента.
Източник: Мениджър Нюз
