Години наред учените предполагаха, че болестта поразява начина, по който спомените се съхраняват. На практика ги заличава. Безследно и завинаги.
Дали обаче това наистина е така? Ами ако предположим, че
Алцхаймер не изтрива миналото напълно, а просто го прави недостъпно?
Точно това сочи скорошно изследване, проведено от екип от Масачузетския технологичен институт и публикувано в Nature. Невроучените откриват, че мишки, страдащи от изкуствено предизвикана ранна форма на Алцхаймер, могат да сформират спомени нормално. Проблемът е, че не са способни да ги „извикат“ няколко дни по-късно.
Тук се притичва на помощ оптогенетиката - специална техника, при която живи клетки (в случая мозъчни) се манипулират с помощта на прецизно количество светлина. Именно чрез нея екипът, ръководен от нобеловия лауреат Сусуму Тонегава, успява да възстанови тези спомени по изкуствен път. На практика се оказва, че миналото не изчезва безвъзвратно, а се "скрива". Просто му е нужна малко помощ, за да се върне при нас.
Кой е един от последните ви спомени?
"Тази сутрин аз... Отидох до... моя... Къде всъщност отидох? Какво правих? Не помня..." Боб Уелингтън, 75 г. Диагностициран с Алцхаймер на 70 г.
„Това е проучване, което има за цел да тества концепция. Дори да изглежда, че някой спомен е изчезнал, всъщност той си е все още на мястото. Въпросът е как да го възстановим“, коментира японският биолог, който през 1987 г. печели Нобелова награда за физиология или медицина за изследванията си върху генетиката на имунната система.
За съжаление, на този етап оптогенетиката е неприложима върху хора, тъй като е прекалено агресивна като подход. Освен това спомените при мишките се връщат за не повече от 6 дни, дори след продължителна терапия със светлина. Откритията обаче дават надежда, че един ден на базата на тях ще бъде разработен метод, който да възстановява някои от изгубените спомени на пациенти, намиращи се все още в ранен стадий на заболяването.
