„Който до 30-ата си година не е направил значителен принос за науката, никога няма да го направи“, е казал някога Алберт Айнщайн. Според гениалния учен физик над 30 г. е фактически мъртъв.
В началото на 20. век това може и да е било вярно, не обаче и сега, твърдят американски учени и се обосновават в реномираното научно сп. „Proceedings“.
Едно от доказателствата за тезата им е възрастта на много нобелови лауреати в момента на откритието, за което са удостоени с високата награда.
Бенджамин Джоунс от университета Нордуестърн в Еванстън, САЩ, и Брус Уайнбърг от университета в Охайо проучили внимателно списъка с 525 нобелисти по физика, химия и медицина от 1900 до 2008 г.
В годините преди 1905-а повечето лауреати са били млади в момента на голямото си откритие, а именно: 69% от химиците, 63% от медиците и 60% от физиците не са били навършили 40 г. Една пета от всички са били под 30 години.
През следващите 100 години учените откриватели под 30 г. стават все по-малко. Към края на 20. век броят им клони към нулата. Все по-редки са случаите и на под 40-годишните.
Изследователите виждат две причини за това, че все по-възрастни учени правят големите открития. Първо, много по-голямото количество знания, които всеки учен трябва да усвои, преди да започне своята изследователска работа. Второ, намаляващият брой на чисто теоретичните разработки, които обикновено се правят на млада възраст. Според двамата американци теоретиците правят своите открития средно повече от 4 години преди емпиричните учени.
