Включването на механизма на Брут-Енглерт-Хигс в Стандартния модел води до точни прогнози за това как се е развивала Вселената през един от най-ранните ѝ етапи - епохата на електрослабостта. Скаларното поле може да повлияе на няколко аспекта на космологията и дори да изиграе роля за наблюдаваната асиметрия материя-антиматерия във Вселената. В зависимост от формата на вакуумния потенциал Вселената може да бъде метастабилна и да се разпадне, а един от начините да се изследва тази форма е да се измерят различните начини, по които H(125) взаимодейства със себе си. Един от признаците, които могат да се използват за достъп до това самовзаимодействие, е производството на двойки Хигс бозони. Макар че съществуващите анализи на данните от Големия ускорител на частици в ЦЕРН вече започнаха да изключват някои алтернативи, които не са свързани със Стандартния модел, повече данни и бъдещи ускорители ще ни позволят да изследваме тази критична област.
Стандартният модел на физиката предвижда наличието на една-единствена елементарна скаларна частица с различни видове взаимодействия. В преките разширения на основния модел се предсказва повече от един Хигс бозон, което води до различни набори от взаимодействия. Затова учените трескаво издирват други Хигс бозони - по-леки и по-тежки, неутрални и заредени (и двойно заредени). Но понастоящем H(125) е единственият скалар, който познаваме в природата.
Този Хигс бозон е най-новият играч, който се присъединява към екипа от частици, които използваме, за да разберем природата на Вселената. Използването на цялата информация от H(125) може да ни насочи към следващия стандартен модел, смятат Давид и Дънфорд и заключават, че откриването на Хигс бозона е само началото.
„Наистина ли в природата има само един Хигс бозон? Различават ли се неговите свойства от предсказанията на Стандартния модел? Може ли той да ни покаже какво има отвъд електрослабата скала? Може ли да взаимодейства с частици от тъмната материя? Ще можем ли да го използваме, за да измерим формата на вакуумния потенциал на Вселената? Преди десет години тези въпроси бяха недостъпни за нас. H(125) отвори нови врати и ни покани да преминем през тях”, казват физиците от ЦЕРН.
