Герд Гигеренцер, директор на Института за човешко развитие "Макс Планк", твърди, че интуицията не представлява способността да се „знае“ правилният отговор. Чрез нея по-скоро изключваме онези неща, които нямат значение.
В книгата си "Интуитивни решения: интелигентността на подсъзнанието" авторът описва себе си едновременно и като интуитивен, и като рационален човек:
„В научната работа понякога имам предчувствия. Не винаги мога да обясня защо считам, че този или онзи подход е верен, но се доверявам на тези чувства. Освен това имам възможност да проверявам тези предчувствия и тяхното значение. Това се отнася за науката.
В личния си живот пък разчитам на инстинкта. Така например когато се срещнах с жена си, не правех никакви изчисления. Тя също.
Казвам ви всичко това, тъй като наскоро читател ми зададе следния неочакван въпрос:
"Какво мислите за интуицията? Никога не я наричат форма на интелект но според вас дали човек с добра интуиция няма и висок интелект?"
Иска ми се да се съглася на инстиктивно ниво (особено когато става дума за хора, които са интелектуално любознателни, целенасочено търсят знания и са готови да поставят под съмнение собствените си предположения).
Позволете ми да обясня нагледно: ако просто седите на стол и разчитате на интуицията си, не проявявате особено своя интелект. Но ако сте дълбоко заинтересовани от дадена тема и изучавате много нейни аспекти, тогава прилагате интелекта си, когато интуицията ви казва на какво трябва (или не) да обръщате внимание.
В известен смисъл интуицията може да се нарече ясно разбиране на колективния разум. Например, днес повечето сайтове са организирани и подредени интуитивно, т.е. разбираеми и удобни за повечето хора. Този подход е разработван в течение на много години онлайн хаос, когато постепенно се формира обща представа за това каква информация е важна и каква информация не е много важна(например, разделът „За нас” е важен).
Тео Хамприс определя интуитивния дизайн като „разбираем без инструкции“. Това е така, когато обектът се разбира от повечето хора, защото те имат общо разбиране за устройството на света.
Мога да кажа, че вярвам в силата на дисциплинираната интуиция. Не бъдете мързеливи, включете мозъка, представете логически аргументи – и аз ще се отнасям с уважение към вашата интуиция. Но ако просто се търкаляте в хамак и искате да разчитам на вашата интуиция, си запазвам правото да си тръгна, без да се сбогувам.
Изхождам от личен опит. Колкото повече изследвам, толкова по-добре работи моята интуиция.
Този цитат често е приписван на Алберт Айнщайн, макар че най-вероятно е парафраза:
„Интуитивният разум е свещен дар, а рационалният разум е верен слуга. Създадохме общество, което почита слугата и забравя за свещения дар.“
Случва се така, че корпоративните изисквания, груповото мислене или собственото ви желание да получите определен резултат принуждават вашия рационален ум да се отклони от истинския път. В такива моменти спасението се крие именно в интуицията.
Онова "глождещо усещане“, което ви човърка, е вашата интуиция. Тя ви казва, че независимо от всички опити да се убедите в противното, вие сте на грешен път.
Умните хора се вслушат в подобни чувства. А най-умните сред нас са тези, които правят големи интелектуални скокове – това до голяма степен се дължи на силата на интуицията им.
