Изследването е сравнило мозъците на самотни и несамотни хора. И двете групи са били изследвани с ЕЕГ апарати, които са измервали електрическата активност на сивото вещество.
Били са им показвани серии от думи, които са варирали по отношение на социална ангажираност и позитивност.
Оказало се, че мозъците на самотните хора са били много по-бързи в забелязването на думи, които са били свързани с идентифицирането на социална заплаха, като например думата “враждебен”, отколкото несамотните хора.
“Да бъдете на периферията на социалния периметър е не само тъжно, но и опасно. Нашият модел за социална изолация показва как тя влияе на мозъка на изолирания човек. Но акцентът при самотата е на краткосрочното оцеляване и себезапазване, включително и върху социални заплахи,” завършва Чакопо.
