В голфа замахът играе най-важната роля – и математиците откриха, че най-добрият удар се постига, ако удрящият подчини стика си на законите на махалото – люшкане с амплитуда, два пъти по-бърза от резонансната.
Една статистика може да бъде черна, но математиката може да помогне тя да не набъбва. Японски физици са си направили труда да изчислят най-ефективния метод за евакуация на помещение, пълно с хора. Ако всички се юрнат едновременно към изхода, те завиват наляво и надясно, за да си пробият път през тълпата. Ако чинно се строят един зад друг, отново се губи ценно време. Първият вариант се оказал успешен с малка добавка – стълб с диаметър 20 см малко преди спасителния изход. Той снемал натиска на промъкващите се откъм неговата страна и така всички се измъквали по-експедитивно.
Джейсън Стефън, ядрен физик от лабораторията “Енрико Ферми” в Чикаго, пък откри
най-бързия начин за запълване на пътнически самолети.
Естествено, стимулът дошъл на опашка за проникване в летящото возило. Оказало се, че смятаният за най-разумен метод (най-напред пътниците от опашката, после тези в средата, накрая тези от носа) всъщност е много малко по-добър от явно най-неефективния – нос, среда, опашка. Дори тактиката “юруш на маслините”, разобличена като неефективна при евакуация от японците, била по-добра от тази, ползвана от стотици авиокомпании.
Основният проблем в тази задача са хората по пътеките, опитващи се да натъпчат ръчния си багаж в багажниците. Най-хитро излиза да се пускат по 10 души, чиито места са на редове през един (например 40А, 38B, …24A, 22B). Така всеки от тях спокойно товари чантата и се настанява. Разбира се, този метод е проблем за големи семейства и компании, които не искат да се делят дори за кратко. За тях Стефън измислил метод, само два пъти по-бавен от оптималния.
А как побеждават революциите?
Математиците безстрашно моделирали обществото като група частици, движещи се под влиянието на съседите си. Ако в такава система има повече “силни” частици (лидери), напъващи се в дясна (или лява) посока, постепенно цялата група се отправяла към избраното от тях. Но математиците изчислили, че дори даден цвят лидери да преобладават, то при тяхно неудачно разпределение дори много по-малко лидери от противоположния лагер могат да привлекат системата след себе си. И така цели седемдесет години например.
Освен че обяснява успеха на другарите Ленин, Троцки и Джугашвили, този модел може и се ползва дейно и от строителите на капитализма. Схемата определено дава надежди на талантливите и мотивирани специалисти по маркетинг, които могат да отхапят едро парче от пазара на задрямали върху лаврите си фирми хегемони.
Петър Кънев
