Често не се замисляме, когато използваме местоименията. Да не говорим, че рядко си даваме сметка какъв вид са те.
Понякога можем „да минем метър“, но има случаи, когато се получават смислови двусмислици и е добре да сме запознати с граматическата страна на въпроса.
Така например днес ще обърнем внимание на притежателните местоимения и възвратните притежателни местоимения.
Няма да ви разказваме какво са местоименията, защото вярваме, че нашите читатели добре знаят, а направо ще обърнем внимание на практиката.
Започваме с „безопасната“ част: в 1 и 2 лице ед. и мн.ч. можем да заменяме кратката форма на притежателното местоимение с кратката форма на възвратното притежателно местоимение. Например:
Обичам леля ми. = Обичам леля си.
Обичаме леля ни. = Обичаме леля си.
Ти шиеш ризата ти. = Ти шиеш ризата си.
Вие жънете плодовете ви. = Вие жънете плодовете си.
Не така спокойни са нещата в 3 лице обаче.
Когато ползваме 3 лице ед.ч. и мн.ч. винаги трябва да използваме формите за възвратно притежателно местоимение, когато става дума едновременно за вършител и притежател. В противен случай ще се получи двусмислица.
Ето какво имаме предвид:
1) Тя се обади на майка си.
2) Тя се обади на майка й.
В 1) се е обадила на собствената си майка. В 2) се получава двусмислица, защото майката може да не е собствената й, а нечия друга.
По същия начин:
1) Те написаха своите домашни работи.
2) Те написаха техните домашни работи.
В 1) са написали собствените си домашни работи. В 2) излиза, че са написали домашните на други хора.
