Финландски учени „научиха“ парче пластмаса да асоциира един стимул с друг и на практика да се движи, когато бъде осветена със светлина. Усилията им са вдъхновени от прословутите експерименти на Иван Павлов върху кучета, които размиват границите между биологичните и физическите светове. Онези от вас обаче, които са разтревожени от факта, че пластмасата вече превзема света (или поне феновете на „Терминатор 2“), това все още изглежда като кошмар в процес на развитите.
Пластмасата, с която проф. Ари Примаги от Университета Тампере работи, е много по-комплексна, отколкото чашките ни за безалкохолни напитки да речем. Тя е изработена от откликващи на топлина течно-кристални полимерни мрежи, покрити с боя, която може да преобразува енергията в движение.
Първоначално пластмасата е откликвала на топлина, но не и на други форми на енергия (например светлина). Примаги и колегите му обаче твърдят, че тръгват по стъпките на Павлов и „научават“ пластмасата да асоциира светлината с топлина.
Ако Павлов учи кучетата да асоциират звънците с храна до такава степен, че започват да слюноотделят само при самия звук, то Примаги излага пластмасата едновременно и на топлина, и на светлина. Така впоследствие само светлината е достатъчна, че да предизвика същата реакция, която и топлината. Пластмасата се свива, когато се изложи на светлина, и се развива, когато се стъмни. Ако парченцата се оформят по подходящия начин, тези свивания и разгъвания могат да се превърнат в движение напред.
Авторите наричат това „ходене“, но всичко по-скоро прилича на пълзенето на червей. Скоростта на движение е от порядъка на 1 милиметър в секунда, тъй че нямаме повод за притеснение (засега), че подобни материали ще ни надбягат.
