Учените не спират да се опитват да разгадаят тайните на стареенето, за да можем да живеем по-дълго в добро здраве. Сега изследване, посветено на "подскачащите гени", разкрива решаващата им роля за остаряването на тялото ни.

Всички ние имаме транспозибилни елементи (ТЕ) в нашия ДНК код - последователности, които могат да се преместват или да "подскачат" от един участък в друг.

Ако ДНК е нещо като биологичен план за нашите тела, то ТЕ са части от този план и те могат да се преместват в генома. Това е естествен процес при хората и другите животни, но ако не се контролира внимателно, може да доведе до проблеми.

След като по-рано идентифицират поредица от молекулярни реакции, наречени път Piwi-piRNA, и установяват ролята му в контрола на ТЕ, изследователите от университета "Лоранд Йотвьош" в Унгария решават да проверят дали манипулирането му ще промени по някакъв начин процеса на стареене при червеите Caenorhabditis elegans.

"В нашите тестове, свързани с продължителност на живота, наблюдавахме статистически значимо предимство в удължаването му единствено и само чрез понижаване на ТЕ или с помощта на соматично свръхекспресиране на елементи от пътя Piwi-piRNA", казва молекулярният генетик Адам Стрюм от университета "Лоранд Йотвьош".

"Това отваря вратата към безброй потенциални приложения в света на медицината и биологията."

С други думи, червеите са живели забележимо по-дълго, когато активността на ТЕ е била намалена чрез Piwi-piRNA, което предполага, че част от причината за стареенето на телата ни се дължи на начина, по който тези подскачащи гени се движат в генома на ДНК.

Това се вписва в проучванията върху животни от типа на безсмъртна медуза: хидрозоан, който е в състояние непрекъснато да се възстановява и на теория да живее вечно (ако не бяха болестите или хищниците). Начинът, по който пътят Piwi-piRNA потиска ТЕ в тази медуза и други подобни същества, също е разглеждан преди.

Но досега не беше ясно дали клетъчното стареене влияе на активността на ТЕ или активността на ТЕ се отразява на клетъчното стареене. С това изследване на C. elegans изглежда, че втората хипотеза е правилна, което ни дава още една представа за това как организмите остаряват.

Освен това изследователите забелязват и увеличаване на метилирането на ДНК N6-аденин в сегментите на ТЕ - вид промяна в активността на гените, която увеличава активността на ТЕ - с напредването на възрастта на червеите. От това следва, че ТЕ стават по-заети с напредването на възрастта.

Това са все интересни открития. На по-късен етап във времето бихме могли да модифицираме и повлияем на това поведение на ТЕ, така че клетките да не остаряват толкова бързо, колкото се случва в действителност. Вероятно никога няма да се превърнем в безсмъртни медузи, но може би ще успеем да гарантираме, че нашите възрастни популации ще имат по-малко проблеми с болести и неразположения.

"Тази епигенетична модификация може да проправи пътя към метод за определяне на възрастта по ДНК, осигурявайки точен биологичен часовник", казва молекулярният генетик Тибор Велай от университета "Лоранд Йотвьош".

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert