1. Аз ще прегриза кошницата, за да излезеш, и ти ще разкъсаш с клюна си въжетата, вързани за краката ми.

2. Той тичал, като си влачел крилете по земята.

3. Двамата избягали на пътя, а оттам - към гората.

4. Като си поотдъхнали, пуякът казал, че е гладен.

5. - Не губи време – казала кокошката, – а потърси нещо за хапване.

6. Кокошката видяла, че момата седи на брега и бродира ръкав със свилени конци, и се зарадвала.

7. Знаех си, че неговата гордост ще го погуби, и така стана.

8. Мислеше със своя глупав ум, че хората го хранят заради опашката му, и се възгордя.

9. В къщичката живееха още един котарак, който умее да мърка, да извива гръб и дори да изпуска искри, когато му погалят козината, и една късокрака кокошчица.

10. Един ден малкото патенце не можа да понесе, че постоянно му се подиграват, и напусна къщата.

11. Тъкмо когато слънцето беше залязло от гората, изхвръкна цяло ято прекрасни бели птици.

12. От гората изхвръкна цяло ято прекрасни бели птици тъкмо когато слънцето беше залязло. (В този случай не поставяме запетая, защото пред уточняващи наречия като едва, тъкмо, точно, единствено, само НЕ се пише запетая.)

Как се справихте? Научихте ли нещо ново? Можете да напишете своите въпроси в коментар под статията.