Oт откриването на Америка, до създаването на хапчето виагра - историята познава много случайни открития. Нобелови награди също са присъждани за случайни открития - рентгеновите лъчи (в областта на физиката, 1901 г.), пеницилина (медицина, 1945 г.), фулерените, които откриват пътя към нанотехнологиите (химия, 1996 г.), полимерите, които са проводници на електричество (химия, 2000 г.), бактериите, причиняващи язви (медицина, 2005).
През 1754 г. английският философ Хорас Уолпоул, който поставя основите на готическия роман, въвежда в употреба думата serendipity - способност да се откриват случайно интересни или ценни неща. Думата е свързана с приказка за царя на Серендип (названието на Шри Ланка на персийски), който изпратил синовете си да изследват света.
В експерименталните науки случайността прави услуга само на подготвените умове, казва през 1854 г. Луи Пастьор, визирайки откриването на връзка между електричеството и магнетизма от датския учен Ханс Кристиан Оерстед. Той си играел с медна жичка и компас, когато забелязал, че стрелката му се наклонила към проводника.
През 1895 г. германецът Вилхелм Рьонтген открил лъчи, които преминават през черна хартия.
Сред най-известните случайни открития е дебаркирането на Колумб в Америка, след като мореплавателят вярвал, че е открил път към Индия.
Докато през 1928 г. в Лондон почиствал кутии, в които имало колонии стафилококи, Александър Флеминг забелязал, че част от бактериите са унищожени от спори, които вероятно са били отгледани от негов колега в лабораторията. Така Флеминг открил пеницилина.
След това дошъл ред на микровълновата печка, структурата на ДНК, хапчето виагра, което е създадено, докато се разработвало лекарство срещу гръдна жаба.
Пек Ван Андел е определил три категории способност да се откриват случайно интересни или ценни неща - "псевдоспособност" (Флеминг намира онова, което търси), "позитивна способност" (Рьонтген намира онова, което не е търсил) и "негативна способност" (Колумб открива онова, което не е търсил, и не забелязва, че е допуснал грешка).
