Стоманата е била използвала в Европа още преди 2900 години
Изследване на международен интердисциплинарен екип, ръководен от археолога от Университета във Фрайбург д-р Ралф Араке Гонзалес от Факултета по хуманитарни науки, доказва, че стоманените инструменти са били използвани в Европа още преди около 2900 години.
С помощта на геохимични анализи изследователите успяват да докажат, че на каменни стели на Иберийския полуостров, датиращи от последната бронзова епоха, има сложни гравюри, които биха могли да бъдат направени само с помощта на закалена стомана. Това е подкрепено от металографски анализи на желязно длето от същия период и регион (Роша ду Вижио, Португалия, около 900 г. пр.н.е.), които показват, че то съдържа необходимото количество въглерод за образуването на подходяща стомана. Резултатът са потвърдени и експериментално чрез опити с длета, изработени от различни материали: Дори самото длетото, създадено от закалена стомана, е било подходящо за гравиране на камъка.
Доскоро се приемаше, че не е било възможно да се произвежда стомана с подходящо качество през ранножелязната епоха и със сигурност не и през последната бронзова епоха, и че тя се е разпространила в Европа едва по времето на Римската империя.
"Длетото от Роша ду Вижио и контекстът, в който е намерено, показват, че металургията на желязото, включително производството и закаляването на стомана, вероятно се е развила на местно ниво - в децентрализирани малки общности в Иберия, а не се дължи на влиянието на по-късни колонизационни процеси. Това има последици и за археологическата оценка на металургията на желязото и кварцитните скулптури в други региони на света", обяснява Араке Гонсалес.
Проучването "Каменоделството и най-ранната стомана в Иберия: Научни анализи и експериментални репликации на стели и инструменти от последната бронзова епоха", е публикувано в Journal of Archaeological Science.
Иберийските стълбове от кремъчен кварцов пясъчник са могли да бъдат обработвани само със закалена стомана
Археологическите данни за късната бронзова епоха в Иберия (ок. 1300-800 г. пр. Хр.) са разпръснати из много части на Иберийския полуостров: Оскъдните останки от селища и почти никакви открити погребения се допълват от следи от трупане на метали и останки от минни дейности. Като се има предвид това, стелите от Западен Иберийски полуостров с техните изображения на антропоморфни фигури, животни и избрани предмети, са от уникално значение за изследването на тази епоха.
Досега проучванията на реалните скали, от които са изработени тези стели (проведени с идеята да научим повече за използването на материали и инструменти) бяха по-скоро изключение. Араке Гонзалес и колегите му анализират задълбочено геоложкия състав на стелите. Именно така те октиват, че значителен брой стели не са направени от кварцит, както се предполагаше, а от силикатен кварцов пясъчник.
"Подобно на кварцита, това е изключително твърда скала, която не може да се обработва с бронзови или каменни инструменти, а само със закалена стомана", казва Араке Гонзалес.
Откриването на длето и археологическият експеримент потвърждават използването на стомана
Анализът на желязно длето, намерено в Роша ду Вижио, показва, че иберийските каменоделци от последната бронзова епоха са разполагали с необходимите инструменти. Изследователите откриват, че то се е състояло от хетерогенна, но удивително богата на въглерод стомана. За да потвърдят откритията си, учените провеждат и експеримент с участието на професионален каменоделец, ковач и леяр на бронз и се опитват да обработят скалата, от която са направени стълбовете, с помощта на длета от различни материали. Каменоделецът не могъл да обработи камъка нито с каменните, нито с бронзовите длета, нито дори с помощта на желязно длето с нетемпериран връх.
"Хората от последната бронзова епоха в Иберия са умеели да закаляват стомана. В противен случай не биха могли да изработят стълбовете", заключава Араке Гонзалес в резултат на експеримента.
Източник: Phys.org
Изследването е публикувано в Journal of Archaeological Science