Доскоро най-студената температура, до която един газ можеше да достигне, бе „абсолютната нула“ по скалата на Келвин. С други думи: -273 градуса по Целзий или -460 градуса по Фаренхайт, пише Mashable.
Физиците от Лудвиг Максимилиан университет и Института за квантова оптика „Макс Планк“ обаче постигнаха температури, по-ниски от абсолютната нула. Подобно откритие би помогнало да учените да разберат концепции като феномена на тъмната материя - понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя.
В средата на XIX век английският физик и инженер лорд Келвин създава абсолютната температурна скала и изчислява, че нищо не може да бъде по-студено от абсолютната нула. Когато частиците са достигнали абсолютната нула, те спират да се движат. Нямат абсолютно никаква енергия.
През 50-те години на миналия век някои физици започват да откриват слаби места в теорията на Келвин, заявявайки че не е задължително частиците да губят своята енергия при абсолютна нула.
Идва ред и на немските физици. За да генерират тези отрицателни температури, те създават система, в която задават предел на енергията на атомите. Учените взимат 100 000 атома и ги охлаждат във вакуумна камера до температура една милиардна от нулата на Келвин. Контролът над атомите се осъществявал посредством лазерни лъчи и магнитни полета.
