Не е ясно кога точно и защо, но преди много хиляди години кучетата са станали първите домашни животни на хората. И не е като да няма сериозни разлики между вълците и четириногите приятели на хората. Бебетата на вълците престояват две години с майка си, баща си и тяхното широко семейство, като всички учат малкото вълче на трудната задача да уловят дива плячка. Домашните кучета остават с майка си два месеца, след което тя ги оставя, и вероятно никога не са виждали баща си. Кученцата не притежават ловните инстинкти на своите братовчеди - вълчетата, но имат свои сценарии за оцеляване в средата си. Те или бързо трябва да се научат как да изравят храна от боклука на хората или да намерят човек, който да се грижи за тях.
Психологът Клив Уайн е открил, че от онези 15% от всички кучета, които доживяват до първия си рожден ден, оцеляват онези, които, изхвърлени от майките си, са били взети от стопани-хора, които са решили, че кученцата са просто неудържимо привлекателни и сладки. «Възможно е кученцата и вероятно малките на други видове да достигат върха на своята привлекателност за хората точно тогава, когато намесата на хората ще промени най-радикално шансовете им за оцеляване», обяснява той.
