Защо лимоните са неприятни, а лукът – глупав
Ричърд Уайзман започва кариерата си като професионален маг и дори печели награди, но след три години решава, че е прекалено трудно да живее от това хоби. Записва психология в University College в Лондон и завършва с най-високи оценки своя випуск. Следва докторат в Единбург, преди да започне работа в университета в Хердфордшир. В момента той е
единственият професор в Обединеното кралство
по специалност Обществено разбиране на психологията.
Той се сдобива с международно признание за изследванията си в странни области на психологията, сред тях добрият и лошият късмет. Работите му се появяват в специализирани издания като “Нейчър” и “Сайънс”, както и в масмедиите – “Таймс”, “Дейли Телеграф”, “Гардиън”. “Индипендънт он Съндей” класира Уайзман в списъка на стоте човека, които превръщат Великобритания в едно по-добро място за живот. Автор е на няколко книги. Една от тях се нарича именно Quirkology.
Сериозната наука не гледа с добро око
на тези ексцентрични експерименти. И все пак през последните стотина години се откроява малка група учени, които смело навлизат на този терен. Изследванията им така и не биват признати официално от социалните науки. Този отказ обаче не съкрушава куража им да стъпят на почва, която учените от доминиращите школи се страхуват да докосват. И наистина, как ли би прозвучал на международен симпозиум доклад, в който се представят възприетите характеристики на личното излъчване на плодовете. Според забавното проучване лимоните се възприемат като неприятни, лукът като глупав, а гъбите като социални катерачи.
Викторианският учен Франсис Галтон може да бъде смятан за основател на този подход. Необходими са му няколко месеца продължителни опити, за да установи
перфектната формула за приготвяне на чай.
Изводът му е, че това става, когато водата е с температура между 82 и 88 °С и чаят кисне в продължение на осем минути. Други предшественици на страннознанието установили, че детските рисунки на Дядо Коледа започват да растат по големина с приближаване на Коледа и след това през януари се смаляват. Подобен експеримент показва, че родените през топлите месеци са с малка, но реална преднина пред останалите по късмет.
Не гледай играчката!
Поговорката, че децата в повечето случаи казват истината, оказва се, съвсем не е вярна. При експеримент завеждат дете в лаборатория и му казват да гледа към стената. Споменават му, че зад него ще сложат хубава играчка. После психологът излиза, но отново напомня на детето да не се обръща. Резултатите се записват на видео. След малко психологът се връща и пита детето дали е гледало. Близо половината от 3-годишните поглеждат играчката, а после половината лъжат, че не са го направили. При 5-годишните всички се обръщат и всички лъжат. Когато показват записите на родителите, в които детето им казва, че не е гледало, и те не са способни да преценят дали то лъже или не.
Скъпи, повярвай ми!
Хората много често не са в състояние да установят дали ги лъжат или не, всъщност резултатите почти винаги варират около 50% познали и непознали. Мнозина не могат да разберат със сигурност дали и собственият им партньор ги лъже. Някои социолози смятат, че успехът на дългогодишните двойки е до голяма степен в това, че не успяват да хванат лъжите на другия. Същото обаче се отнася и за специалистите. В друг експеримент тестват способността на полицаи, съдии, детективи и психиатри да уловят лъжата. Никой от тези професионалисти не се справя по-убедително от редовите хора. И все пак, по-лесно е да се издадеш с думи, тъй като се контролират по-трудно, отколкото с невербална комуникация, която може да бъде симулирана по-лесно.