А защо, наистина, толкова много растения съдържат цианид? Отговорите са два. От една страна цианидът е примитивен пестицид и гони насекомите, хранещи се с растения, особено с плодове. А хората, опитомили растенията, избирали онези от тях, по които явно имало по-малко вредители.
Втората причина е, че в сравнение с други отрови, цианидът лесно се избягва. При ябълките той е в семките, при прасковите - в костилките, а те обикновено не се ядат.
Дори отровата да е в ядливата част на растението, тя лесно се премахва. Достатъчно е плодът или зеленчукът да се понамачка и промие с вода.
Едва ли това е влизало в плана на майката-природа, но циановият механизъм се обезврежда лесно от генетична гледна точка - само една мутация (едно поколение) - и горчивите бадеми стават сладки.
Това обяснява и защо някои интересни като продуктивност растения не са опитомени. Дъбът например си живее, както Бог го е създал и до днес, защото се пази от вредители не с една, а с цял спектър химически оръжия - танини. Всички те се правят под контрола на различни гени. За да се създаде дъб с вкусни за човека жълъди, ще трябва да се сменят няколко поколения лесовъди. Затова с плодовете на дъба се хранят адаптирали се към танините катерици, както и прасета.
