И то в един от най-големите, но и сравнително най-прости изследователски уреди на света. Това е Супер-Камиоканде (или Super-Kamioka Nucleon Decay Experiments), неутринова обсерватория на 1000 м под земята в мината Камиока край гр. Хида, префектура Гифу, Япония. Тя има за цел да регистрира разпадане на протони, слънчеви и атмосферни неутрино, както и да следи за избухването на свръхнови звезди в нашата галактика.
Детекторът, наричан още Super-K се състои само от цилиндричен резервоар от неръждаема стомана, висок 41,4 m и с диаметър 39,3 m. В него има 50 000 тона свръхчиста вода. Резервоарът е разделен от стоманена структура на вътрешен и външен детектор. По структурата има монтирани 11 146 фотоувеличителни тръби с диаметър 50,8 cm всяка, които са обърнати към вътрешния детектор. Други 1885 тръби с диаметър 20.3 cm са обърнати към външния детектор. Двата детектора са разделени оптически, между тях не може да "прескача" светлина.
При взаимодействие на неутрино с електроните или ядрата на атомите от водните молекули може да се отдели заредена частица, движеща се по-бързо от скоростта на светлината (във вода). При това се появява конусовиден проблясък светлина (радиация на Черенков), оптичен еквивалент на гърма при набирането на свръхзвукова скорост от самолет.
Тази светлина се проектира във вид на пръстен на стената на детектора и се регистрира от тръбите. Въз основа на информацията за времето и заряда, записани от тях се определят характеристиките на така засеченото неутрино или други частици.
