Ако влезете в антикварна книжарница, ще се срещнете с уникалния аромат на старите книги. Някои хора го обожават, други - не. Но откъде всъщност идва тази миризма?
Печатната книга е изградена от органични материали, които реагират с топлина, светлина, влага и най-вече с химикалите, използвани за създаването й. Именно тези химични реакции са в основата на незабравимото ухание на старите четива.
Вярвате или не химици от Лондонския университетски колеж са проучили аромата на старите книги и са разработили система, която може да измери степента на стареене на исторически документи и съхранявани книги въз основа на техния мирис. Учените казват, че техния “нюх” тест може да помогне на библиотеки и музеи да запазят редица ценни артефакти, някои от които се влошават поради възрастта си.
Доктор Матия Стърлич и неговия екип споделят, че добре познатият аромат на стара книга е в резултат на стотици органични летливи съединения (ОЛС) отделяни във въздуха от хартията.
“Мирисът на стара книга е познат на всеки посетил поне веднъж библиотека. Той е резултат на няколкостотин ОЛС изпаряващи се от хартията и обекта като цяло. Комбинация от тревни и кисели нотки, мухъл и лек нюанс на ванилия - това уникално ухание е толкова част от книгите колкото и съдържанието им”.
Според него тези субстанции дават ясни признаци за състоянието на хартията.
От химическа гледна точка главната причина за стареенето на книгите е киселинността на хартията. Висока киселинност е характерна за печатните издания от деветнадесети и двадесети век, което обяснява бързото им захабяване и така известния аромат. Книгите, произведени от първите печатари, са оцелели повече от 500 години заради високото качество на хартията си.
Симптоми на стареене на хартията са покафеняването или появяването на тъмни петна по страниците. Книгите реагират и със външни материали. Изрезка от вестник пазена между страниците на книга може да доведе до химическа реакция заради мастилото и евтината си висококиселинна хартия.
Конвенционалните методи за библиотечен и архивен анализ включват вземане на проби от документите и тестването им с традиционно лабораторно оборудване, което е времеемко и вреди на обектите.
Новаторската технология на д-р Стърлич обаче анализира от разстояние веществата отделяни от старите книги и документи без да влияе на тях самите.
До момента учените успешно са “подушили” 72 документа от деветнадесети и двадесети век с цел по-адекватното им съхранение. Набелязани са 15 ОЛС, изглеждащи като добри кандидати за маркери, с които да се следи за признаци на стареене на хартията.
