Не и не, категорично пише PopSci.
Въпреки че гледката на стария индиец, който сякаш омагьосва надигащата се от делвата отровна змия е доста популярна и едновременно красива и стряскаща, омайването на влечугото няма нищо общо с музиката.
Тайната всъщност се крие в пунджи - тръстиковия инструмент, подобен на кавал, който музикантът размахва. Змиите нямат външни уши и не могат да чуват други освен нискочестотни звуци, но когато видят нещо заплашително веднага се изправят и застават в защитна поза.
"Движенията на змията са напълно свързани с човека, който свири на пунджи", обяснява Робърт Дрюс, специалистипо херпентология в Научната академия на Калифорния в Сан Франциско. "Той се поклаща и змията се поклаща".
"Въпреки че животните изглежда реагират на това, което ние наричаме музика, как бихме могли да знаем какво всъщност си мислят те?", пита Бърни Краузе, музикант и изследовател на музиката. "Някои музиканти са свирили дори на делфини и на косатки. У тези животни се поражда любопитство относно това какво се случва, какъв е този звук и от къде идва". През 1985 г. Краузе е част от спасителна група, която успява да прибере обратно изгубен кит в делтата на река Сакраменто именно с помощта на възпроизвеждането на записани звуци от други китове.
"В това отношение хората не са били по-различни от животните", продължава той. "Ние открихме нашата музика от света на заобикалящата ни природа и дори днес на някои места по света продължават да съществуват хора, които пеят с природата, а не за нея и на нея. Такива са членовете на племето Калули от Папуа Нова Гвинея. Те смесват своите песни със звуците на гората, което е начинът, по който човечеството за пръв път е открило полифонията. Омайването на змиите навярно е започнало по същия начин - с пеене и танцуване заедно с тях. Но това е било преди хиляди години преди изобщо да сме знаели, че змиите дори не могат да ни чуят".
