Майка Тереза - индийска католическа монахиня от албански произход, основателка на Мисионери на милосърдието - умира от инфаркт в Калкута малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.
Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, е родена на 26 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството ѝ е албанско и католическо. Баща ѝ умира около 1918, а през 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам,Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута.
През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 г. получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 г. е основан първият им център извън страната - във Венецуела.
Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 г. Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През 1971 г. тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“ (1971), „Pacem in Terris“ (1976), „Балцан“ (1978), Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996). През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 — най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 — британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.
