Ние сме едни от най-социалните същества на планетата. Но когато се качим в асансьор, влак или градски транспорт, това се променя. Случва се нещо странно с нас – умълчаваме се и напълно игнорираме хората около себе си. И едва ли се замисляме, че така пропускаме нов шанс да се почувстваме по-щастливи.
Учените Николас Епли и Джулиана Шрьодер провеждат няколко експеримента, чрез които доказват, че умишлено избираме усамотението. Причината? Защото погрешно мислим, че околните не биха искали да разговарят с нас.
Учените започват своето проучване с около 100 души – доброволци, намиращи се на гарата в Хоумуд, Илинойс. Разделят ги на три групи. На участниците от първата група им се казва да установят контакт с непознати, на тези от втората – да се държат дистанцирано, а на хората от третата – да спазват обичайното си поведение.
Втората експериментална група е помолена да попълни анкетна карта. В нея трябвало да предположи какво ще е нивото на щастие във всяка от трите ситуации.
След експеримента се оказва, че участниците от първата група се чувстват по-продуктивни и имали много по-приятно пътуване в сравнение с останалите. Разговорът на всеки от тях продължил около 14 мин. Но интересното тук е, че прогнозите, които предварително били направени от втората група, не били позитивни. Според тях, разговорите с непознати биха направили деня по-неприятен, а хората – по-непродуктивни.
