Опитни мишки, лабораторни плъхове – гризачите отдавна са се настанили в окопите на предната линия на науката, давайки съответните хиляди жертви, плащайки с кръвта си поредния пробив в познанието за живота. Героите са безименни, но на тях дължим всички лекарства в аптеките, както и безопасността (каквато - такава) на козметика, домашна химия и какво ли още не.
Пушечното месо на съвременната наука обаче не е станало такова изведнъж. Преди няколко десетилетия американският енот, който наричаме и миеща мечка, едва не става лабораторно животно номер едно. Заради необикновения си интелект. И както си е ред в една ведомствена среда, именно умът му го проваля – вероятно осигурявайки малко по-щастлив живот на популацията.
Още преди две столетия заселващата се Америка харесва миловидния бозайник
и много фермерски деца го осиновяват като домашен любимец в клетъчни условия. Полусвободното му отглеждане като куче или котка означава неизбежни бели, издушени кокошки, опустошени килери и какво ли още не.
Въпреки непредсказуемия му нрав енотът се отглежда и в градовете на САЩ, където редовно пълни вестниците с куриозни новини за геройствата си – най-често когато го вземат за взломаджия, нахлул в чужда къща. Качествата на животното били забелязани от цирковите дресьори, но може би истинския връх в обучението им постигнал предприемач от столицата Вашингтон. През 1906 г. той разполагал със стадо четирикраки коминочистачи.
“Най-високопоставеният” енот бил изпратен на президента Калвин Кулидж от негови почитатели от щата Мисисипи. Женската трябвало да бъде изядена тържествено в Деня на благодарността. Вместо това Кулидж я запазил като домашен любимец и я кръстил Ребека. Двамата често се разхождали заедно, Ребека дори взела участие в национална обиколка с влак, докато Белият дом бил в ремонт.
Миещата мечка е любима цел за развлекателен лов към края на 19. век.
По същото време става ясно, че тя тихо превзема градските покрайнини, предпочитайки ги пред горските дебри. За разлика от повечето видове, енотът успешно се адаптира и процъфтява в променената от човека среда, хранейки се с обилните отпадъци на двуногите.
