В Британския музей на автомобила до град Гейдон, Уоруикшиър преди дни се проведе фестивала „100 години BMW„, на който отидох със семейството си добре подготвена единствено с любопитство. Знам някои от шегите, посветени на тази марка, например снимка на шейна, под която има надпис: „Най-накрая BMW да направят нещо, което да се движи и през зимата“, както и саркастичното разчитане на абревиатурата като Big Money Waster (в превод буквално: Големия паричен прахосник). Марката обаче е с масивна репутация и понеже аз никога не съм карала такава кола ми беше интересно да разбера на какво се основава тя.
През 1916 г. Kalr Rapp и Gustav Otto взели решение и през пролетта на 1917 г. обединили малките си компании за производство на двигатели, наричайки новата голяма компания „Баварски моторни заводи“. Това станало в столицата на Бавария Мюнхен, а целта била да се произвеждат мотори за бързо набиращата скорост самолетна (военна) индустрия. Вземайки пред вид тези две обстоятелства, двамата учредители комбинирали цветовете на Бавария бяло и синьо с едно въртящо се витло на (тогавашен) самолет и сложили отгоре буквите на новото обединение BMW. С много малки изменения емблемата на марката е такава и до днес. Издразнени представители на компанията постоянно обясняват, че историята с витлата на самолет на емблемата са митове, но няма как да се отсъди със сигурност дали представителите са прави или митовете. Със сигурност характерната предна решетка е същата и се е запазила като част от лицето на автомобилите BMW през десетилетията. Още от самото начало произведените от BMW двигатели наистина били на най-високо ниво и самолетите, оборудвани с тях направили много рекорди за летене на нови, невъзможни до тогава височини. Всичко вървяло чудесно за компанията и за техническия напредък на цивилизацията, но Германия загубила Първата световна война и Версайския договор сложил кръст на добрия бизнес, забранявайки на Германия да произвежда авио-двигатели.
Като добри бизнесмени ръководителите на BMW решили да намерят ефекта в дефекта на ситуацията и обърнали вниманието си и производството на завода към цивилния пазар – в тези години това били предимно велосипеди и мотоциклети. Постигнали бързо голям успех и регистрирали чудесни печалби. И до днес правят такива превозни средства, макар и предимно за забавление, ето няколко модерни модела от изложението:
Хванахме един от тези мотори/колела да се движи, вижте го тук.
Показаха и моторизирано колело, което вдигна голям шум и пушек и всички бяха много възхитени. Вероятно са имали причина и основание за това. Вижте част тук.
BMW разбирали, че бъдещето е в личните автомобили и особено в икономичните семейни модели. Закупили лиценз от английската Austin Motor Company за Dixi. Това е кола-ТА, която е нарицателно за обикновените хора през 20-те и 30-те години на миналия век. Смисълът и значението на името ѝ може да се сравни (казвам го със срамежлива домакинска усмивка на уста) най-добре с това, което „Веро“ означава за течните кухненски миялни препарати в България - то ги сумира, представлява и е техен единствен и несменяем еквивалент и до днес. На изложението имахме щастието да видим един чудесен екземпляр Dixi, който беше паркиран гордо сам на върха на визуалната пирамида на достолепните класически екземпляри. За да го произвеждат, BMW закупили през 1928 г. специален завод в Айзенах, недалеч от планината Тюрингия (до този град се намира замъка Вартбург, който пък дава името на симпатичния автомобил на ГДР години по-късно). BMW опитали да преименуват Dixi на BMW 303 и BMW 328, но за хората то си останало завинаги просто Dixi. Ето снимките му от изложението:
