В Древен Рим правели тампони от вълна, в Индонезия използвали растителни влакна, а японките използвали навита хартия. Първите комерсиални тампони се появяват на пазара през 30-те години на 20. век. Днес жените използват до 12 000 продукти за менструална хигиена през живота си. Но дали няма по-добра опция? Дали не трябва да спрем да използваме тампони?
Въпреки че е съвсем нормален биологичен процес, който са случва при половината от населението на Земята, менструацията често е табу.
Менструалният цикъл започва на всеки средно 28 дни и се повтаря от пубертета до менопаузата. Всеки месец в отговор на репродуктивните хормони прогестерон и естроген, лигавицата на матката се изпълва с кръв и се удебелява, за да се подготви за възможна бременност. Когато не настъпи бременност, нивата на прогестерон спадат и удебеленият слой се отделя. Менструалното течение е комбинация от този удебелен слой и кръвта от артериите в матката. Това е уникална човешка характеристика, тъй като малко други живи същества имат менструален цикъл. При повечето други бозайници – с изключение на човека, приматите, прилепите и очарователната слонска земеровка – eндометриумът (вътрешната обвивка на матката) се удебелява едва след като е настъпила бременността.
По време на менструацията се отделят между 30 и 90 милилитра кръв. 81% от жените използват тампони като основен метод за абсорбиране на тази кръв – понякога в комбинация с превръзки. Тампоните се произвеждат от силно абсорбиращи материи като памук и изкуствена комприна. И макар че памукът и изкуствената коприна са биоразградими, останалата част от тампона не е. Така една жена допринася за произвеждането на 136 кг боклук през живота си.
Тези материали също така осигуряват среда, която бактерията Staphylococcus обича, което може да доведе до рядко, но потенциално смъртоносно заболяване, известно като Синдром на токсичния шок. Тъй като менструалната кръв внася неутрализиращи протеини във вагината, която по принцип е с по-киселинна среда, способността ѝ да убива бактериите намалява. През 1983 г. са били регистрирани повече от 2200 случаи на Синдром на токсичния шок, но до 1997 г. те вече са спаднали само до 7. Спадът се приписва на образованието относно тампоните – например нуждата да се сменят най-малко на 8 часа и да се използват по-слабоабсорбиращи при възможност.
