В най-сладката детска възраст кризите са като бурите – разпознават се лесно, но едва, когато е твърде късно. Само допреди минути по лицето на 3-4-годишното хлапе не се е мяркало и облаче на недоволство, но ето че вече ви засипва с порой от сълзи, мята се и крещи неразбираемо, а вие стоите като ударени от гръм. Какво му стана?
Модерната дума за това състояние е „тантрум“
Макар че „гневен изблик“ също върши работа. Може да се случи по всяко време, на всяко място – и като че по правило - на най-неподходящото. В такива моменти понякога и детето, и родителят губят контрол, а е важно „поне единият да бъде възрастният“, напомня Тим Селдин в книгата си „Как да отгледате удивително дете. Методът Монтесори“ (“Книгомания“).
Щом потиснете импулса да прекратите истерията с шамар, трябва да си дадете сметка с какъв тантрум си имате работа. Тим Селдин ги дели на две основни разновидности:
а/ детето е преуморено, гладно или се разболява;
б/ проверява докъде може да стигне и как ще реагирате.
Очевидно в първия случай „лечението“ е простичко, стига да не си изпуснете нервите и да осигурите бързо храна, място за почивка или лекар. Но вторият тип гневни изблици на практика са борба за надмощие и изискват по-гъвкава реакция. Защото тантрумът е неприятният, но достъпен за детето начин да опита да промени ситуация, в която се чувства безсилно.
На пръв поглед то пищи заради плюшено мече или шоколад, но всъщност проверява границите. Докъде може да стигне? Ще му купите ли каквото си поиска, само, за да не се тръшка по пода на мола, в магазина за играчки или в сладкарницата?
Ако го направите, детето ще се научи да постига своето по този начин. Така че е по-добре да последвате
10-те съвета на Тим Селдин
Ето какви са те:
1. Не се опитвайте да преборите тантрума пред публика. Заведете детето някъде, където ще бъдете сами.
2. Не го докосвайте, докато е в пика на истерията – пробвайте да му отвлечете вниманието с игра или обещание за „нещо интересно“.
3. Ако горната тактика не даде резултат, отдръпнете се и оставете детето да се нареве, освен ако не е застрашено здравето му.
4. Говорете с успокояващ глас, но му дайте да разбере, че правилата са такива, каквито са.
5. Не прибягвайте до заплахи и наказания. Когато децата не са на себе си, тези средства само засилват емоционалната криза.
6. Не се опитвайте да засрамвате детето или да му се присмивате за поведението. Това ще му даде лош пример.
7. За профилактика на тантрума обсъждайте какво предстои и се придържайте към плана – детето е по-спокойно, когато е наясно с „програмата“.
8. Създавайте ситуации, в които то може да избира – дори да е между две предварително одобрени от вас шапки или менюта за обяд.
9. Поощрявайте неговата самостоятелност и независимост. Това ще го накара да се чувства пораснало.
10. Запазете категоричното „не“ само за важните неща – вредни за здравето занимания или опасност от твърде големи щети.
