Една учителка решила да накара своите третокласници да напишат съчинение на тема „Какво искам да получа за рождения си ден?”.

Когато се прибрала вкъщи, тя започнала да преглежда детските писания. И едно от тях много я разстроило. Тя многократно препрочитала написаното със старателен детски почерк съчинение. Не, не грешки искала да намери учителката. Сега те нямали никакво значение.

В стаята влязъл съпругът й.

- Какво се е случило? – попитал той. – Защо си толкова разстроена?

- Ето, прочети това, моля те – тя му протегнала тетрадката. В нея пишело:

„За рождения си ден няма да искам много. Мечтая си само да се изпълни едно мое желание. Искам да се превърна в телевизор.

Много ми се ще, когато вечер семейството ми се прибира вкъщи, да се събира около мен така, както се събира около телевизора, и да ме слуша с внимание, без да ме прекъсва.

Искам, когато татко се връща от работа, да пита мен какво ново се е случило по света.

Искам, когато мама е тъжна, да идва при мен за утеха.

Искам да ми се радват толкова, колкото на новия телевизор, който сега заема вкъщи почти цяла стена.

Това е животът, за който мечтая!”

- Бедното дете – въздъхнал мъжът. – Какъв нещастен живот! И що за родители!!!

Жената вдигнала към него пълни със сълзи очи.

- Скъпи, това е съчинението на нашия син.