Да си на 25 е прекрасно. Всички красиви филмови и литературни герои сякаш вечно са на 25 и празнуват младостта си на върха на света.

Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.

Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?

Изглежда почти абсурдно –

какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко. Всичко започва да се обърква, когато си на 25.

Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.

„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега,

липсват възможности за планиране на отдалечени събития,

тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков. Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.

„Днешната ситуация напомня края на 60-те години на миналия век, когато също има опит за революция в двете системи, които дотогава са осигурявали стабилност – капитализма и социализма. Днес тази сигурност отново се разклаща, но този път е обагрена с още по-черни краски”, убеден е Наков.

Изискванията на модерния свят ни насаждат, че

трябва да сме максимално успешни

във всяка сфера от живота си – и то веднага. Проучване на сайта Gumtree.com показва, че 86% от младите хора се чувстват притиснати да имат успешни интимни връзки, финансова стабилност и добра работа, преди да са навършили 30. Този стереотип се поддържа както от семейната среда и приятелите, така и от примерите за идеален живот, за успех и провал, с които ни заливат филмите, книгите и популярната култура.