Чувствителна, деликатна и същевременно излъчваща абсолютно категорична позиция, легендарната Мерил Стрийп отново накара света да замълчи и да се замисли над нравите със силна, докосваща сърцето реч по време на официалната церемония за връчване на филмовите награди "Златен глобус", където беше удостоена с отличие за цялостен принос към киното, пише Мениджър Нюз.
В речта си от близо 6 минути Стрийп отправи препратка към избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, с неговите предизборни послания на нетърпимост към различията между хората на базата на мястото, където са родени, или физическото им състояние. Родената в Ню Джърси 67-годишна американска звезда с най-много номинации за награди "Златен глобус" и "Оскар" в историята, отправя мощно послание за шоуто на политиката, журналистиката и Холивуд в момента, което трябва да се чуе.
....................
"Обичам ви всички, но трябва да ми простите - изгубила съм си гласа. В крещене и плач този уикенд. А и си изгубих ума по-рано тази година. Така че ще трябва да чета.
Благодаря, Hollywood Foreign Press! Ще допълня това, което каза Хю Лори: вие и всички ние, които сме се събрали в тази зала, принадлежим към най-охуления сегмент от американското общество в момента - Холивуд, чужденци и пресата.
Но кои сме ние? И какво е Холивуд в крайна сметка? Това е просто група хора, родени и отгледани на различни места. Аз съм родена, израснала съм и съм образована в обществените училища на Ню Джърси. Виола (б.р. Виола Дейвис) е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина, израснала е в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е родена във Флорида, отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е едно от седемте или осемте деца от Охайо. Ейми Адамс е родена във Винченцо Венето, Италия. А Натали Портман е родена в Йерусалим. Къде са техните актове за раждане?
А красивата Рут Нега е родена в Адис Абеба, Етиопия, израснала е в Ирландия, ако не се лъжа. И сега е тук, номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния.
Райън Гослинг, като всички най-мили хора на света, е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал в Лондон. Тук е заради играта си на индиец от Тасмания.
Така че, Холивуд се развива с "външни хора" и чужденци, и ако ги изритаме всички, няма да имате нищо за гледане, освен футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство.
Дават ми 3 секунди да кажа всичко това.
Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.
Но имаше и едно изпълнение, което ме изуми. То се заби като кука в сърцето ми. Не защото беше добро. Нямаше нищо добро в него. Но беше ефективно и си изпълни задачата. Накара желаната публика да се засмее и да се озъби. Това беше онзи момент, в който човекът, отправящ молба да седне на най-уважаваното място в нашата страна, започна да имитира репортер с увреждания - някой, когото той превъзхождаше по привилегии, власт и по способност да се отвърне на удара.
Това разби сърцето ми когато го видях и още не може да ми излезе от ума, защото не беше на филм. Беше истинският живот. И този инстинкт да унижаваш, когато е моделиран от някой с публична трибуна, от човек с власт, се просмуква в живота на всички, защото той един вид дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.
Неуважението приканва към още неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.
Това ме кара да се обърна към журналистите. Ние се нуждаем от принципната журналистика - да държи властта отговорна, да кани тези хора на килимчето при всяка възмутителна тяхна проява. Ето защо основателите на страната ни са вградили пресата и свободите й в Конституцията. Аз бих помолила известната Асоциация на чуждестранните журналистки в Холивуд и всички ние, в нашата общност да се присъединят към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора, за да вървим напред, а те ще имат нужда от нас да защитаваме истината.
И още нещо. Веднъж, когато бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо - например, трябваше да работим по време на вечеря, или просто снимането се проточи твърде дълто, или нещо друго, няма значение, Томи Лий Джоунс ми каза: "Не е ли точно това голямата привилегия, Мерил, да бъдеш актьор?!". Да, така е. И трябва да си напомняме един на друг за привилегията, но и за отговорността да създаваш съпричастност. Всички трябва да бъдем много горди с работата си, на която Холивуд отдава почит тази вечер.
Както ми каза веднъж моята приятелка - непрежалимата Принцеса Лея - вземи разбитото си сърце и го направи изкуство. Благодаря ви".
