Един човек бил много богат, имал много приятели, много познати към които бил много щедър.
Случило се обаче така, че загубил парите си, фирмите му фалирали, приятелите и познатите изчезнали, жена му го напуснала, децата спрели да му говорят. Целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там, но без успех. Накрая, стигнал до дъното на отчаянието, решил да се обеси. С последните си пари влязъл в един магазина да купи въже. В магазина продавачът го попитал:
- За какво ти е това въже?
- Животът ми се преобърна, загубих всичко! Няма вече за какво да живея! Ще се обеся.
Продавачът му дал му въжето, а с него и една бележка и му поръчал:
- Щом се прибереш у вас, прочети бележката преди да се обесиш.
Тръгнал си човекът, прибрал се, приготвил примкат и се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел „Няма да е все така“…
Помислил малко човекът и някаква надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време, малко по малко човекът започнал пак да се замогва, възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и магазинерът. Стоял кротко на една маса и само наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:
- Благодаря ти, добри човече! Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя за да ти се отблагодаря?
Магазинерът го погледнал, поклатил глава и казал:
- Нищо не искам, освен едно - запомни добре, няма да е все така!
