Защо се усмихваме и дори кикотим, когато ни е страх? Да не би да се опитваме да поправим нещата? Или се опитваме да убедим всички, дори нашият нападател, че всичко е наред? Ето какво казва науката по въпроса, пише io9.
Усмивката, породена от страх, е една от най-ужасните човешки реакции. Хората често прибягват до нея, когато се почувстват некомфортно в дадена социална ситуация. По този начин те се надяват, че ще прикрият. Когато някой ви ограбва обаче, последното нещо, което трябва да правите, е да се усмихвате. Страхът би трябвало да елиминира тази реакция. Дори когато сме ужасени обаче, ние се усмихваме. В общи линии съществуват две основни теории по въпроса.
Признаваме страха
Озъбено куче е признак за агресия. То „показва“ своите оръжия. Маймуните също се озъбват. При тях обаче това не е непременно демонстрация на агресия. Когато приматологът Сигне Преушофт изучава макаците, той забелязва, че те показват зъбите си в най-различни социални ситуации. В нито един от случаите това не е предшествало битка. Обикновено озъбването е в моменти на напрежение между по-доминантните и по-малко доминантните членове на групата. Именно последните са се „усмихвали“ по-често. Впоследствие пък агресорът е ставал по-дружелюбен. Макаците не показват своите оръжия по този начин. Те просто изразяват покорството си пред по-доминантните членове. Когато започва да ги грози някаква заплаха, те се усмихват. Едно поведение, известно като усмивката на страха.
