Напевна интонация, глезено писукане, натъртено произношение - родителите спонтанно предават този урок за звуците на бебето още от най-ранна възраст. Как ще говори един ден детето в голяма степен зависи и от вас.
„Да-да-да-да“- казва бебето. „Дададада“, отговаря друго. „Дадад-а-а-а“ – трето. Този диалог ви е познат. Всички майки и бащи по света са го чували. Бебето гука, родителите повтарят звуците, които издава. То във възторг продължава, майка му и татко му пригласят в хор.
"Звуците и споделянето им създава социална връзка. Размяната на тази информация е особено важна за бебето, което още не е проговорило", обяснява психоложката Ан Кристоф. И то учи заедно с този, който му говори. Не пред телевизора или пред компютъра. Колкото по-често има жив контакт и чува нашата реч, толкова по-добре и по-бързо учи.
„Няма никакво значение, че не разбира смисъла на това, което му приказвате. От значение е фактът, че бебето слуша майчината реч. Това му помага да я възприеме и да я научи“, обяснява изследователката.
Кое е доказателството?
