В Слънчевата система е пълно с множество странни спътници. Нашият собствен обаче е може би най-необикновеният. Най-малкото – Луната е наистина голяма. На практика почти колкото една планета.
Спътникът на Земята е една четвърт от размера на планетата. С изключение на Плутон и Хирон, той е по-голям спрямо който и да е друг спътник в Слънчевата система, намиращ в орбитата на планета.
Нещо повече – Луната е толкова голяма, че дори не орбитира Земята. И двата космически обекта са в орбитата на точка, намираща между тях самите, наречена барицентър. Той е разположен на около 1600 км под повърхността на Земята. Същевременно обаче е на около 4600 км от центъра на нашата планета. По този начин движението на Земята и Луната около Слънцето прилича на въртяща се гира с неравномерно тегло.
Друго нещо, което отличава Луната от всеки друг естествен спътник в Слънчевата система, е фактът, че нейната орбита не е конвексна спрямо Слънцето. Т.е. в нито един момент орбитата не се извива към звездата. Причината за това е, че гравитационното привличане на Слънцето към Луната е по-голямо от това, което оказва Земята.
Вероятно повечето от вас си представят пътя на Луната, докато се движи около Слънцето, по следния начин.
Или пък така.
Факт е, че движението на Луната около Слънцето наподобява особено много на кръг. Трябва да се вгледате в изключителна малка част от орбитата й, за да откриете вариациите. Френският космически художник и астроном Луциен Рудау ни показва как точно изглежда орбитата на Луната на следната илюстрация.
Вероятно можем правилно да заключим, че орбитата на Луната около Слънцето се нарушава съвсем мъничко от присъствието на Земята. Нещо повече – ако нашата планета изчезне, спътникът й ще продължи да орбитира около звездата почти по същия начин.
Защо тогава Луната не се смята за планета? И съответно – защо системата Земя-Луна не е двойна планета?
Основната причина за това е следната – барицентърът се намира под повърхността на Земята. Ако Луната бе около 1/3 по-голяма или 1/3 по-далече от нас, барицентърът щеше да се намира над Земята и двата свята щяха да се възприемат за двойна планета. И тъй като системата Земя-Луна не е двойна планета, единственото възможно определение на Луната е като спътник на Земята.
С други думи – не, Луната не се възприема официално за планета, въпреки факта, че притежава много от характеристиките, присъщи за тези космически тела. Това обаче само показва колко условна природа притежава определението на думата „планета“ и колко размити могат да са разграниченията между отделните обекти.
Защо например светове, които са толкова сходни помежду си, като Меркурий, Церера и Плутон, се смятат съответно за планета, астероид и планета-джудже? Същевременно обекти, които са изключително различни едни от други, като Земята и Юпитер, се възприемат за планети? На този етап съществуват различни категории на една планета – джудже, скалиста, газов гигант и т.н. Може би трябва да създадем още една, в която да включваме по-специалните случаи, като този с нашата Луна.
