Чичо ми беше изключителен зевзек. От тия, с които като говориш около час, след това се смееш и на показан пръст през остатъка от деня. Ръсеше смехории една след друга и лафове, които да си записваш. Никога не знаех кои са негови и кои е заел от някъде, защото и да ги чуеш от друга уста – те просто не излизаха по същия начин. Особено, когато си да кажем на 9. Понякога чичо ми ходеше и на работа, но не съм сигурна и до днес каква беше тя. Спомням си обаче как си идваше за почивните дни на село, където баба ми ме гледаше през лятото. Наливаше си от виното на дядо още с влизането, сядаше под асмата със зареян към отсрещния баир поглед, клатеше глава на някаква своя мисъл, прехапал долна устна само от едната страна и почти сериозно ми казваше:
– Малка си, но знай, детенце – там, дето свършва бозата, чак там почва Европа. Запомни го от чичо си това.
И аз го запомних.
Запомних най-вече защото беше безкрайно необичайно да хванеш чичо ми сериозен. За да проумея самия смисъл на казаното обаче, ми трябваха няколко десетилетия жизнен опит.
Пораснах и взех да пътувам, къде по малко, къде по повече. Минавах много пъти през много граници, но една с особена важност – сръбско-унгарската граница.
Сегед е много приятен град, през който съм минавала многократно, но никога не съм спирала, за да разгледам. Миналата есен реших да поправя този пропуск. Вероятно не беше идеалното време, имайки пред вид колко удавен в емигранти е пограничния район между Сърбия и Унгария, но за изчистване на това положение перспективи скоро няма, тъй че решихме да намерим място да преспим два дни някъде, за да можем да пообиколим.
Сегед е очарователен за разходка, особено вечер. Няма много хора, всичко е чисто и осветено. Основните булеварди в центъра са пешеходни, места за паркиране се намират, а кафетата и като дизайн, и като меню са приятна смесица между виенска сладкарница и парижко улично кафе.
Няколкото университета в града: Attila Jozsef University, Ferenc Liszt College of Music, Gyula Juhasz Teacher Training College и the College of Food Technology and Engineering са се обединили през 2000г. в University of Szeged. Университетът може да се похвали и с преподаване на чужди езици, както и с отлични медицински, зъболекарски и фармацевтичен факултети. Ето входа на медицинския:
Pride of Szeged е специален вид червен пипер, който се се произвежда в района и се продава по цял свят, но с особен успех се ползва зад океана. Видяхме хората, които обработватваха полето в околностите на града през тази късна есен; предполагам част от тях са поддържали посевите и обработката именно на този толкова важен продукт.
