Захвърлям всички свои дрехи и книги. И повечето ми проекти и мисли. Дотегна ми от нещата, които притежавам. Защо всъщност имам нужда от тях? Наистина ли са толкова важни?

Повечето ми книги бяха пометени от урагана Санди. И всичките ми панталони имат дупки по тях. Какво друго? Имам няколко бели ризи, черни панталони и пуловер, два. Но искам да премина още по-нататък. Не искам да живея в дом.

Клаудия и аз правим малък експеримент. В последните няколко месеца нощувахме чрез AirBnB* в Енсинас, Венеция, Остин, Маями и Ню Йорк. Използвахме Zipcar**, когато се нуждаехме от автомобил. Четем книги на Kindle. Накрая ще спра да давам под наем моето място и ще правя краткосрочни нощувки чрез AirBnB навсякъде.

Почти замених лаптопа си, таблета iPad и телефона със Samsung Note II. Не събирам нищо. Нямам нужда от допълнителни пакетчета кафе или както там ги наричат.

Дали работя? Харесва ми да добавям стойност. А стойността прави пари. Получавам голяма наслада за ума, когато помагам на хора.

Но не вярвам в срещите. Или в телефонните обаждания. Или в имейлите.

Когато се срещам с някого, не върша нищо по-специално. Имам един трик, с който ми се получават нещата: правя пет представяния дневно. Изслушвам проблемите на хората и им помагам, или ги представям на хора, които биха могли да им помогнат. След това се дръпвам от пътя им.

Формулата работи много добре. Харесвам работата си.

Иска ми се да можех да работя нещо, в което ми се плаща всеки път, когато се събудя в 3 часа посред нощ разтревожен. Но не мисля, че някой би ми плащал за това. Иначе бих бил страхотен в тази работа.

Понякога понятието „по-малко“ става много раздробено. Например, когато усетя, че се тревожа за бъдещето си прошепвам „по-малко“ и си припомням, че няма нужда да бъда толкова нетърпелив. И без това съм ужасен в предвиждането на бъдещето.

„По-малко“.

Понякога си спомням стари ядове. Или съжаления. Но след 50 милиарда години тази планета няма изобщо да съществува. Така че и моите тревоги няма да съществуват. (Затова им казвам) „Отивайте си всички вие!“.

Всички ние (хората) сме най-тънкото снопче светлина, избягало, когато вратата се отвори между смъртта и живота. Благодарен съм за този мъничък процеп.

Целите в живота са твърде голям товар. По-малко цели, по-добре. Ще ме направи ли щастлив всичко това? Нямам идея. Стомахът ме боли откакто станах предприемач през 1995 г. Но откакто приех тази философия стомахът ме боли по-малко. Направих повече пари. Повече приятели. Творчество. По-спокойно ми е. Усещам по-малко тежест. Повече усмивки. И благодарност.

Някои хора казват – в малкото е многото. Това е лозунг. Ще имам по-малко лозунги.

Някои казват „по-малък брой“, вместо „по-малко“. Харесва ми „по-малко“. Искам по-малко вдишвания, но по-дълбоки. Добре де, и по-малко думи.

Добро утро.

Джеймс Алтъчър автор на световноизвестен блог, на бестселъри и управляващ партньор в хедж фонда Formula Capital

Източник: Мениджър Нюз