Често срещана сцена у дома: едно от момчетата ми влиза тичайки в стаята, където съм, подгонено от другото, което крещи или заплашва, че ще хвърли нещо по него. Обикновено се чуват лоши думи, наричат се с грозни имена и резултатът е наранени чувства. Честно, понякога просто искам да се скрия и да не се разправям с всичко това.
Истината е, че момчетата ми наистина се обичат. Но, както и повечето хора, които прекарват голяма част от времето си заедно, те знаят и как да се вбесяват един друг.
Напоследък караниците между децата в семейството се приемат като нещо нормално. Не е голяма работа братя и сестри да са в схватка през цялото време.
Абсолютно не съм съгласна с това и ми се къса сърцето всеки път, когато видя децата ми да се държат по този начин. През годините се опитвах да внушавам на момчетата си колко е важно да ценят връзката, която имат един с друг.
Ето няколко неща в този смисъл, които работят към момента при нас, но продължаваме да ги тренираме:
1. Никакъв бой. Точка.
Това правило съществува откакто съм майка. Не толерирам момчетата ми да се удрят, ритат, блъскат и т.н. Сега, това не означава, че не могат да бъдат груби понякога и да се боричкат. Те са момчета и разбирам, че това е заложено у тях. Говоря, ако умишлено се нараняват един друг. Това не е разрешено.
2. Искрено извинение
Отне ми няколко години, но момчетата ми наистина знаят как искрено да се извиняват. „Извинявай“ просто не работи. Когато са груби помежду си, държа да съм сигурна, че ще се извинят подобаващо. Което означава да признаят, че са направили нещо лошо, да помолят за прошка и след това да намерят начин, за да си подобрят отношенията.
Продължава на страниците на Новите родители.
