Таримските мумии крият тайни отпреди 2000 години

Един от най-големите пясъчни региони в света разкрива гореща тайна. В сърцето на пустинята Такламакан, разположена в Северозападен Китай, е изровена необичайна гробница на повече от 2000 години. Телата на погребаните в нея се оказват удивително добре запазени благодарение на сухия въздух в местността. От пръв поглед проличава, че тези хора не са азиатци.

Погребаните в китайската пустиня имат издължени тела, дълга руса, кафява или червена коса, големи носове,

тънки устни и дълбоко разположени очи. Мъжете са облечени с вълнени карирани панталони, жените – с плетени поли. Повечето носят кожени ботуши и дебели наметала, украсени с пискюли и пера. На главите си имат шапки от текстилния материал филц, съставен от необработена, прана вълна – или плъстени, както биха ги нарекли у нас преди години. Всички тези хора очевидно приличат на европейци.

Името и произходът им са неизвестни. Стотиците мумии в гробницата са единственото, което те са оставили след себе си. Затова животът и обичаите им са изненада, която провокира любопитството на западните археолози и скандализира представите за историята на Китай.

Гробницата на тайнственото общество е открита

през 1934 г. от шведския археолог Фолке Бергман. След това е забравена в продължение на десетилетия. Интересът към нея се възражда през 2003 г., когато китайска научна експедиция открива местонахождението й чрез GPS навигация и започва да я изследва. Тогава местните археолози достигат до горещите пясъци на пустинята и изравят загадъчните мумии.

Преди около 4 месеца китайците официално признаха, че ДНК анализът на откритите тела доказва наличието на генетични особености, нехарактерни за територията на Китай. Наследственият материал от мумиите на намерените мъже показва съдържание на Y хромозома, срещана най-често в Източна Европа, Централна Азия и Сибир. Митохондриалната ДНК на жените също ги свързва със Сибир и Европа.

Откритието за произхода на мумиите

разтърси из основи теорията на Пекин, че китайската цивилизация се е развивала

в собствената си територия без каквато и да е намеса от страна на Запада, и оспори уроците по история в страната. Оказа се, че част от земите на Поднебесната империя са били населени от неазиатци. Европейският произход на погребаните в пустинята породи спорове и нарани патриотичните чувства на убедените в историята си китайци. По този повод „Ню Йорк Таймс” излезе със заглавие „Мъртвите разказват история, която Китай не иска да чуе”.

Въпреки разтърсващото политическо и социално значение на признанието за западното родословие на мумиите, специалистите от университета „Чангчун” не можаха да отрекат неазиатските им гени. Видимият им произход от територия извън тази на Китай беше официално потвърден от местните антрополози. Китайските учени предположиха, че европейски и сибирски народи са се смесили преди 2000 години, като впоследствие потомството им е пристигнало в района и се е заселило по бреговете на Таримския воден басейн, чието корито сега е пустиня.

В местността бяха намерени ръкописи, свързани със загадъчното общество.

Езикът на надписите беше определен от някои специалисти като тохарски –
древен член на индоевропейската езикова група. Въпреки присъствието си на Изток, тохарският е по-скоро свързан с европейски езици като тези на келтите и германите, отколкото със средноиранските.

Пустинята Такламакан, където бяха открити мумиите, в момента попада в територията на китайската провинция Синцзян. Пясъците й покриват част от пресъхналия Таримски басейн, който сега е обграден от внушителни, зловещи планински склонове. По-голямата част от басейна е заета от пустош, която е толкова негостоприемна, че пътуващите предпочитат да се движат по северната или южната й периферия.

Регионът е обитаван освен от китайци и от тюркско говорещите заселници уйгури. Двата етноса живеят в постоянно напрежение помежду си – с корени от времето, когато враждуващите с китайците уйгури се превръщат в чиновническата прослойка на монголската империя. Откритите в пясъците мумии вече са се вписали в контекста на споровете между днешните китайци и уйгури. Очевидните европейски белези на погребаните са станали повод „новодошлите” (преди 11 века)

уйгури да твърдят, че мумиите са телата на собствените им прародители

и земята е била винаги тяхна. Тези претенции насаждат допълнително политическо напрежение, свързано със споровете около историята на Китай.

Удивителната гробница на таримските мумии действително може да е повод за гордост. Тя е белег за наличието на трудолюбиво, интелигентно общество със социална йерархия и въображение. Телата на погребаните са намерени легнали в дървени лодки, завити с волска кожа. Всяка от лодките е не много по-голяма от тялото на поставения в нея човек и всички са обърнати наопаки.
В предната, заострена част на близо 200 от намерените корита са поставени внушителни колове с дължина близо 4 м. Изровените дълги съоръжения сега стърчат над пясъците в средата на пустинята и оформят невероятна гледка. Много от тях имат плоски остриета, боядисани в черно и червено.

Първоначално археолозите ги бъркат с гребла, смятайки, че са открили останките от тайнствена галера, която е потънала под вълните и е престояла на водното дъно, преди басейнът да пресъхне и тя да бъде затрупана с пясъци.

Впоследствие се оказва, че коловете са изработени така, че да

наподобяват гигантски фалически символи.

Те умишлено са поставени на лодките с мъжете. Китайските археолози установяват, че дебелите и дълги дървета пресъздават анатомическите форми на фалос. Символи на женските полови белези пък са открити върху лодките на жените.

Задълбоченият анализ на символиката около мумиите по-късно установява, че култът към възпроизвеждането е заемал централно място в културата на непознатото общество. Гробницата в пресъхналия Таримски басейн е обгърната от очебиен сексуален символизъм. Тя наподобява буйна гора от стърчащи фалически символи, които сигнализират задълбочен интерес към удоволствието и ползата от създаването на потомство.

Предполага се, че суровите условия, в които хората са живели, са довели до висока смъртност сред децата. Това от своя страна може да е вероятна причина за

благоговението към репродукцията и появата на култа към плодовитостта.

Някои от погребаните жени видимо се ползват с повече почит. Може би защото са успели да отгледат здрава мъжка рожба.
Няколко майки са погребани в двойно облицовани лодки-ковчези и са изпратени с по-голям брой погребални дарове. Във всяка лодка с почитана жена са открити един или повече предмети с естествената форма и големина на фалос, поставени от едната страна на тялото. Даровете при погребаните майки най-често представляват плетени кошници, майсторски гравирани маски и вързопи с ефедра – билка, която вероятно е била използвана в ритуали или с лечебна цел.

Редица особености на погребалните ритуали в гробницата наподобяват европейските артефакти и обичаи. Използването на лодките като ковчези е

ритуал, характерен за викингите.

Откритите шапки имат вида и формата на тиролските шапки. Фалическите символи са особеност на погребенията в Западна Европа през бронзовата епоха.

Китайските археолози предполагат, че преди повече от 2000 г. заселниците са навлизали с лодки във водите на Таримския басейн във времена, когато той е бил много дълбок. Древните хора са се разделяли с близките си, като са потапяли телата им в лодките-ковчези надълбоко във водата. Край гробницата няма открити населени места от това време, така че преди да отидат там, където сега са телата им, хората вероятно са живели далеч. В региона не са намерени инструменти за дърворезба, което означава, че дървените колове към потопените лодки са били изсечени и обработени другаде.
Една от тезите за живота на погребаните в Таримския басейн гласи, че

мистериозните заселници са били чергари от Северното Черноморие,

които са живели на ръба на оцеляването до 200 г. сл.Хр., когато езерата и реките, на които са разчитали, са пресъхнали. Има версии и за миграцията им до Алтайските планини.

Въпреки твърденията на уйгурите обаче, мумиите едва ли са техни прадеди. Най-вероятно тези странни племена са населявали бреговете на Таримския басейн до идването на уйгурите, след което са се смесили с тях и са загубили самобитността и тохарския си език.