Нашествия на извънземни, приказни светове, грандиозни битки и безброй космически одисеи повече от век владеят големия екран и въображението на многобройните зрители. Именно тогава, преди малко повече от 100 години, французинът Жорж Мелиес прокарва пътя на научната фантастика в киното и се превръща в баща на визуалните ефекти.
Мари-Жорж-Жан Мелиес се ражда на 8 декември 1861 г. в Париж в семейството на заможния фабрикант Луи Мелиес. Като наследник на верига обувни фабрики той получава отлично образование и възможност да пътува. Артистичните му наклонности се проявяват още в ранна възраст.
Играе в марионетен театър,
а в училище рисува карикатури. Лондон се оказва ключов в живота на Мелиес. По време на езиково обучение в британската столица младият Жорж прекарва повечето от времето си като зрител на шоу програмите на известните илюзионисти Джон Невил Маскелайн и Джордж Кук. При завръщането си в Париж Мелиес се включва в семейния бизнес и започва работа във фабриките на баща си. Междувременно Жорж не изоставя своята страст и работи като карикатурист във вестник „Гриф”. Когато започва да изнася представления като илюзионист, той окончателно затвърждава статута си на черната овца в семейството. Баща му умира през 1886 г. и Мелиес вече е свободен да прави каквото поиска с живота си. Той продава своя дял от семейния бизнес на братята си и веднага влага парите в покупката на театър „Робер-Уден”. На сцената младият илюзионист най-после дава пълна воля на творческите си пориви. Години наред напълно свободно той поставя своите т.нар. феерии - кратки пиеси с фантастично-приказен сюжет, изобилстващи от хумор и нелепи декори. Паралелно със сценичните си изяви Жорж Мелиес не остава назад и от техническите чудеса в края на 19. век. През 1895 г. вижда демонстрация на кинематографичния апарат на братя Люмиер, който може едновременно да записва и прожектира филми, и веднага се опитва да купи машината. Предлага на братята десет хиляди франка, но те отказват под претекст, че
кинематографът е просто механично изобретение
без никакво бъдеще за развитие. За разлика от тях обаче авторът на феерии съзира в камерата много повече от средство за запечатване на реалността. Решен да има на всяка цена оборудване, с което да доразвие идеите си, синът на фабриканта успява да се сдобие с киномашина от британския изобретател Робърт Пол. Мелиес започва да прожектира филми в рамките на театралните си постановки, всяка движеща се картина се възприема като чудо. По това време новороденото киноизкуство все още има нужда да бъде захранвано от другите си сестри – музиката, литературата и театъра. Първите филми на Мелиес не правят изключение. Затова и първите заснети от него кадри са документални и основната им роля е да запълват паузите между различните действия на „феериите”. Трябва да мине известно време, преди Жорж Мелиес да започне да открива неподозираната от никого в този момент способност на кинокамерата да създава светове.
