Животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години, написал тази статия, наречена "Парадоксът на нашето време", толкова уместна и днес. Това е всеобщото мнение, което циркулира в мрежата от дълго време насам. То обаче е само наполовина вярно. Да, статията е уместна и до днес, но е несправедливо приписана на Карлин. Всъщност, неин автор е д-р Боб Муурхед, пастор от Вашингтон. Това обаче не ни пречи да й се насладим:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона „изтриване”....

Не забравяйте да отделяте повече време на тези, които обичате, защото те не са с Вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който Ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до Вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва стотинка!

Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Не забравяйте да се държите за ръка с човека до Вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може да не е до Вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!