Животът на старите софиянци не беше напрегнат. Градът съчетаваше спокойствието на малкия град с изискаността на една европейска столица.
През свободното си време столичани обичаха да се забавляват. Kиното е било винаги едно от най-любимите им забавления. Полутъмните зали на „Капитол“, „Глория палас“, „Рекс“ и десетки други кина привличаха и млади, и стари, а ние, децата, по цели седмици мечтаехме да ни заведат на детско киноутро или на филм, подходящ за нас.
Особено през студените зимни вечери уютът на полутъмния киносалон привличаше столичани като магнит. Не само заради топлината на любимата, която стискаше ръката на кавалера в страшните мигове от действието на екрана, но и заради онези чудни светове, в които ни пренасяше киното.
Къде на друго място можеше да видим джунглата на Тарзан,
великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд? Можехме ли да се възхищаваме на приказната Соня Хени и очарователната палавница Шърли Темпъл, ако не беше киносалонът на кварталното кино?
Само за някакви дребни левчета или стотинки прекарвахме два вълшебни часа било с приятели, било с родителите си. А вълшебството ставаше още по-магическо, ако до нас седеше тази, която ни вълнуваше, тази, чиято ръка се гушеше в нашите още не съвсем възмъжали длани.
В салона на киното се откъсвахме от заобикалящата ни действителност, пренасяхме се в необикновени съществуващи и измислени светове, заживявахме с героите на екрана и се вълнувахме от техните съдби.
За периода между двете световни войни
ви препоръчвам горещо да прочетете прекрасната книга на Драган Тенев „Тристахилядна София и аз между двете войни”. А аз ще се спра на периода 1940-1960 година.
