Стотици кучета, маймуни, котки, плъхове политат над Земята. Съдбата на тези герои е възхитителна и на моменти малко тъжна.
Преди хората да полетят в Космоса, важен проблем тревожел американските и съветските учени. Няколко години в средата на 20. век те спорят дали човешко същество би издържало дълго в безтегловност. Накрая решават да изпратят в Космоса животни – първоначално маймуни и кучета. Целта е да тестват способността на всяка държава да прати жив организъм извън Земята и да го върне жив и здрав. Така започва невероятната, на моменти трогателна история на десетките различни животинки, полетели в Космоса.
Първи, макар и с друга задача, там се озовават едни много дребни същества.
Цял контейнер с плодови мушици
полита с германската ракета V2 от Ню Мексико, САЩ, през 1947 г. Целта е да се изследва влиянието на радиацията върху тях. Те достигат космическото пространство и се връщат без никакви увреждания.
Пионер сред по-висшите животни е Алберт I, резус макак по вид, космонавт по призвание. Качен е в Съединените американски щати на борда на ракета V2, изстреляна през юни 1948 г. Не успява обаче да достигне открития Космос (ракетата достига едва на 63 км над Земята), не съумява и да оцелее. Липсата на фанфари и документация за живота му го правят невъзпетия герой на животинската космонавтика, твърдят от NASA.
Година след полета му Америка изпраща по пътя му неговия родственик –
макака Алберт II.
Той преминава 100-километровата граница на земната атмосфера и излиза в космическото пространство. Оцелява до височина 133 км. По-нататък не издържа в извънредните условия и умира по пътя обратно към Земята. След това американците изстрелват мишка и още няколко маймуни от „серията Алберт”.
