Шерил Сандбърг е обиколила Щатите, говорейки за жени и лидерство. В нейните лекции, провеждани обикновено в кампусите на колежи, тя се обръща към млади мъже в публиката със следните думи: „Вдигнете ръка, ако някога по време на израстването ви са ви казвали, че много командорите.“
Около 10 процента вдигат ръка. Когато запита същото младите жени в публиката, 90 процента вдигат ръка.
И това се повтаря, отново и отново, в различни колежи в различни части на страната – 90 процента от младите жени вдигат ръце, когато ги питат дали са били наричани „командорещи“ като деца.
Иронията е, че много от тях вдигат ръката си по този повод, но повечето момичета спират да вдигат ръка изобщо по време на образователния си път.
От началното училище до гимназията самочувствието на момичетата спада три пъти и половина повече от това на момчетата. В прогимназията повечето момичета показват, че са значително по-незаинтересовани да бъдат лидери, отколкото са момчетата.
Мнозина от нас – и мъже, и жени – бихме искали да видим повече жени лидери в света. Разтревожени сме, че едва 12 процента от политиците ни са жени, когато жените представляват 51 процента от населението на земята. Изобщо не ни допада фактът, че по-голямата част от лидерите в сферата на технологиите, медицината, политиката, шоубизнеса и корпоративния свят са мъже. Бихме искали да видим повече жени на ръководни позиции навсякъде.
Но не е достатъчно само да го искаме. Трябва да предприемам практически стъпки, за да се осъществи промяната, и трябва да сме реалисти какво би означавало това - да премахнем разликата в самоувереността, която имат момчетата и момичетата, и която започва да расте още от началното училище. И това включва да заемем страната на момичетата по най-сериозния начин, на който сме способни: с думите си.
