Една жена влязла в ресторант и поръчала супа. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.
- Келнер! - извикала жената. - Елате насам.
- Да, госпожо? - приближил се той.
- Опитайте тази супа! - наредила тя.
- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?
- Опитайте супата! - повторила жената.
- Но какво става? Солена ли е?
- Опитайте супата!
- Да не е студена?
- Опитайте супата! - повтаряла упорито жената.
- Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има... - настоявал келнерът.
- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията.
Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:
- Но тук няма лъжица...
- Видяхте ли? - отговорила жената. - Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!
Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.
Хорхе Букай
