Личен опит: как преживях първата година след раждането на детето
Знаех, че да имаш 2 деца не е лесна работа. Затова, още докато бях бременна, се опитвах да подготвя първородното.
- То вече можеше да ходи самостоятелно на тоалетна,
- Заспиваше самичко в креватчето си,
- Оставаше само в стаята и беше спокойно.
Още нещо важно: Вероятно трябва да обясните на по-голямото, че веднага, след като се роди, бебето няма да му е приятел, нито партньор в игрите. Защото много хлапета, на които родителите обещават братче или сестричка, са силно разочаровани, когато установят, че трябва много да почакат, за да играят заедно.
С това смятах, че подготовката е напреднала.
За какви проблеми трябва да се подготвите:
Това са част от тези, които аз установих. Вие сигурно може да продължите изброяването.
Проблем №1
Безграничната любов на майката към новороденото ражда странно отношение към по-голямото (като че ли то ѝ пречи да се наследи на общуването с новороденото).
Как да се справи с това?
Добре е майката да играе с по-голямото. Да го взема в ръце, да го люлее, да му разрешава да стои в леглото ѝ, ако то иска да помага – да го включи.
Това е от полза както за детето, така и за нея.
Проблем №2
Ако семейството не разполага с баба и дядо, няма как - детето ще изпита дефицит на внимание. И в резултат на това ще проявява инат, капризи, лошо поведение.
То ще воюва за внимание. И, ако майка му не го забелязва, когато е добро и послушно, то ще пробва да е лошо - само и само тя да му отдели повече време и по-дълго да е заедно с нея.